— „… Няма да говорим за речите, ще говорим за делата! Фридрих Гайгер се отказа от поста министър на информацията; Фридрих Гайгер гласува против закона, предоставящ големи привилегии на заслужилите дейци от прокуратурата; Фридрих Гайгер беше единственият виден деец, противопоставил се на създаването на редовна армия, в която му се предлагаше висока длъжност…“ — Изя запрати вестниците под бюрото и избърса ръцете си. — Ти винаги си бил същински овен в политиката! Ама през последните месеци просто катастрофално си оглупял. Хубаво са ти натрили мутрата, тъй ти се пада! Окото ти поне здраво ли е?
— Здраво е — бавно каза Андрей. Той едва сега забеляза, че Изя някак непохватно движи лявата си ръка и три от пръстите на тази ръка изобщо не се свиват.
— Абе изключи го това, дяволите да го вземат! — изрева Кенши, появявайки се на вратата. — А, Андрей, ти вече си тука… Чудесно. Здравей, Селма — той стремително прекоси стаята и изтръгна щепсела на високоговорителя от контакта.
— Защо го спря? — развика се Изя. — Искам да слушам речите на новите вождове! Нека да гърмят бойните маршове!..
Кенши само го изгледа гневно.
— Андрей, ела да ти разкажа какво сме направили — рече той. — И трябва да помислим какво ще правим по-нататък.
Лицето и ръцете му бяха целите в сажди. Той тръгна по коридора и Андрей го последва. Едва сега усети, че в помещенията здравата миришеше на изгоряла хартия. Изя и Селма вървяха след тях.
— Пълна амнистия! — съскайки и пръскайки слюнки, разпалено разказваше Изя. — Великият вожд разтвори вратите на тъмниците! Иска да освободи място за други затворници… — Той се затюхка театрално. — Всички криминални престъпници до един ги пуснаха, а аз, както знаете, нали съм криминален! Освободиха дори и тия с доживотните присъди…
— Отслабнал си — вайкаше се Селма. — Я как ти висят дрехите и един такъв проскубан ми изглеждаш…
— Че то накрая — цели три дни — ни да плюскаме ни даваха, ни да се мием…
— Сигурно си много гладен, а?
— Ами, никак даже, тука се натъпках здравата…
Влязоха в кабинета на Андрей. Вътре беше горещо като в пещ. Слънцето грееше право в прозорците, а огънят в камината знойно напичаше. Пред камината беше клекнала повлеканата секретарка — и тя омърляна колкото Кенши — и старателно подбутваше с ръжена купчината горяща хартия. Целият кабинет беше обсипан със сажди и черни вълма книжна пепел.
Щом видя Андрей, секретарката скочи и му се усмихна раболепно и уплашено. „Виж, не съм очаквал, че тя ще остане“ — помисли си Андрей. Той седна зад бюрото си и някак виновно, насила й кимна и също й се усмихна.
— … Списъците на всички специални кореспонденти, списъкът с имената и адресите на членовете на редколегията — делово изброяваше Кенши. — Оригиналите на всички политически статии, оригиналите на седмичните обзори…
— Статиите на Дюпен трябва да изгорим — каза Андрей. — Той според мен беше главният антиервист при нас…
— Вече ги изгорихме — нетърпеливо рече Кенши. — И на Дюпен, и за всеки случай и на Филимоноз…
— Какво сте се разтичали като луди? — весело каза Изя. — Че нали вас сега на ръце ще ви носят!
— То не се знае — мрачно отвърна Андрей.
— Виж го ти него — „не се знаело“! Искаш ли да се хванем на бас? За сто камбички по носа!
— Чакай малко, Изя! — каза Кенши. — За бога, поне за десетина минути си затвори устата!.. Цялата ни кореспонденция с управата на кметството унищожих, а кореспонденцията ни с Гайгер засега оставих…
— Протоколите от редколегията! — сети се Андрей. — За миналия месец…
Той трескаво взе да рови в долното чекмедже на бюрото си, намери папката и я подаде на Кенши. Лицето на Кенши се изкриви, той прелисти няколко страници и, поклащайки глава, рече:
— Да-а-а… Тези ги забравих… А тука е изказването на Дюпен… — Той отиде до камината и запокити папката в огъня. — Разбъркайте го, разбъркайте го! — ядосан нареди Кенши на секретарката, която слушаше началството със зяпнала уста.
На вратата се появи, потен и много възбуден, завеждащият отдела „Писма на читатели“. Носеше камара от някакви папки, които беше подпрял с брадичката си.
— Ето… — изпъшка той, като стовари с трясък купчината до камината. — Тук има някакви социологически анкети, дори не съм ги разгледал… Видях, че има имена, адреси… Боже мой, шефе, какво ви е?
— Здрасти, Дани — каза Андрей. — Благодаря ви, че сте останали.
— Окото ви здраво ли е? — попита Дани, избърсвайки потта от челото си.
— Здраво е, здраво е… — успокои го Изя. — Ама вие унищожавате не това, което трябва — заяви той. — Че нали вас никой няма да ви пипне с пръст: вие сте леко жълто опозиционно либерално вестниче. Просто ще престанете да бъдете опозиционно и либерално…