— Изя — каза Кенши. — За последен път те моля: престани да плещиш глупости, иначе ще те изгоня навън.
— Никакви глупости не плещя! — с досада рече Изя. — Остави ме да се доизкажа! Писмата, писмата трябва да унищожите! Та на вас сигурно са ви писали и умни хора…
Кенши се втренчи в него.
— По дяволите!.. — процеди той през зъби и изскочи от кабинета. Дани хукна след него, като в движение бършеше лицето и врата си.
— Нищо не разбирате! — каза Изя. — Вие всички сте кретени. А опасността е надвиснала само над умните хора.
— Че сме кретени, кретени сме… — съгласи се Андрей. — Тук си прав.
— Аха! Поумняваш! — възкликна Изя, размахвайки осакатената си ръка. — Тъкмо сега ли намери. Това е опасно. Там е цялата трагедия. Сега мнозина ще поумнеят, ама няма да поумнеят достатъчно. Няма да имат време да осъзнаят, че тъкмо сега трябва да се преструват на глупаци…
Андрей вдигна очи към Селма. Тя гледаше Изя с възторг. И секретарката го зяпаше с възторг. А той стоеше разкрачен в затворническите си панталони, небръснат, мръсен, нахакан, с измъкната риза, на цепката на панталоните му липсваше едно копче — стоеше пред тях с цялото си величие, такъв, какъвто беше винаги, ни най-малко не беше се променил — и философствуваше, и поучаваше. Андрей се измъкна иззад бюрото и отиде до камината, клекна до секретарката, взе от нея ръжена и се захвана да рови и да обръща трудно горящите картонени папки.
— … Та затова — поучаваше ги Изя — не трябва да се унищожават наред писанията, в които някой ругае нашия вожд. И да се ругае може по различни начини. Трябва да се унищожава това, което е написано от умни хора!..
Кенши надникна в кабинета и извика:
— Вижте какво, някой да беше ни помогнал… Ей, момичета, вие какво се мотаете тук без работа, я тръгвайте с мен!
Секретарката бързо скочи и като оправяше в движение полата си, извъртяла се на една страна, изтича навън. Селма почака малко, сякаш се надяваше да я спрат, после тикна угарката си в пепелника и също излезе.
— … А вас никой няма да ви пипне с пръст! — продължаваше да философствува Изя, без нещо да вижда или да чува, като разгонен див петел. — Дори ще ви благодарят, ще ви подхвърлят хартия да си увеличите тиража, ще ви повишат заплатите и ще разширят щата… И чак след това, ако изведнъж ви скимне да се опъвате, ще ви спипат по бели гащи и вече непременно ще ви припомнят всичко — и вашия Дюпен, и вашия Филимонов, и всичките ви либерално-опозиционни измишльотини… Ама защо трябва да се опъвате, напротив!..
— Изя — рече Андрей, загледан в огъня. — Защо не ми каза тогава какво имаше в папката?
— А?… В каква папка?… Ах, в оная…
Изя някак отведнъж притихна, приближи се до камината и клекна до Андрей. Известно време и двамата мълчаха. Най-после Андрей продума:
— Разбира се, тогава бях магаре. Държах се като кръгъл глупак. Ама нали никога не съм бил интригант и клюкар. Трябваше тогава да го разбереш…
— Първо, не беше глупак — каза Изя. — Беше нещо по-лошо. Правеха те на глупак. С теб изобщо не можеше да се говори човешки. Знам, нали и аз дълго време бях такъв… И после какво общо имат тука клюките? Съгласи се, че тия работи обикновените граждани няма защо да ги знаят. Иначе всичко може да отиде по дяволите, да му се не види макар…
— Какво? — объркано рече Андрей. — Заради твоите любовни писъмца ли?
— Какви любовни писъмца?
Известно време и двамата изумени се гледаха един друг в очите. После Изя се ухили до уши:
— Боже мой, ами да, разбира се… От къде на къде ми хрумна, че той ти е разказал всичко? Че защо трябваше да ти го разказва? Та нали той е нашият орел, нашият вожд! Който владее информацията, той владее света — това той добре го е усвоил от мене!..
— Нищо не разбирам — промърмори Андрей почти отчаяно. Чувствуваше, че сега ще научи още някоя гадост за тази и без това гадна история. — За какво говориш? Кой е той? Гайгер ли?
— Гайгер, Гайгер — кимна Изя. — Нашият велик Фриц… Значи любовни писъмца имало в папката, а? Или може би компрометиращи ме снимки? Ревнивата вдовица и женкарят Кацман… Точно така, и такъв протокол им подписах…
Изя, пъшкайки, се надигна и започна да се разхожда из кабинета, като потриваше ръце и се подхилваше.
— Да — рече Андрей. — Точно това ми каза. За ревнивата вдовица. Значи ме е излъгал.
— Ами да, разбира се, а ти какво си помисли?