— Аз не говоря за нас! — каза Кенши. — Имам предвид бъдещето на вестника, бъдещето на Експеримента!..
Андрей го погледна учудено. Кенши никак не беше се променил. Сякаш изобщо нищо не беше се случило през тези последни, ужасно противни месеци. Той дори изглеждаше още по-склонен да се бие, отколкото преди. Готов бе веднага да хукне да воюва в името на законността и идеалите. Като запънато петле на револвер. А може пък с него наистина нищо да не се е случило?…
— Ти говори ли с Наставника си? — попита го Андрей.
— Говорих — предизвикателно отвърна Кенши.
— Е, и какво? — каза Андрей, преодолявайки смущението, което винаги го обземаше, щом станеше дума за Наставниците.
— Това не засяга никого и няма никакво значение. Какво общо имат тук Наставниците? Гайгер също си има Наставник. Всеки бандит в града си има Наставник. Това не пречи на никого да мисли със собствената си глава.
Андрей измъкна цигара от пакета, размачка я и, примигвайки от облъхналия го зной, я запали от нажежения ръжен.
— Омръзна ми всичко — тихо рече той.
— Какво ти омръзна?
— Абе, всичко… Според мен трябва да бягаме оттук, Кенши. И нека всички да вървят по дяволите.
— Как така да бягаме? Какви ги приказваш?
— Трябва да се измитаме, докато не е станало късно, и да се запилеем в блатата, при чичо Юра, по-далеч от целия този бардак. Експериментът е извън контрола, ние с теб не можем да възстановим контрола, а значи няма защо да се навираме. Там, в блатата, поне имаме оръжие, ще бъдем силни…
— В никакви блата няма да отида — неочаквано заяви Селма.
— А тебе никой не те кани — каза Андрей, без да се обръща.
— Андрей — рече Кенши. — Та това е дезертьорство.
— Според теб е дезертьорство, а според мен — разумна маневра. И изобщо прави каквото щеш. Ти ме попита какво смятам да правя занапред и аз ти отговарям: тук нямам работа. Редакцията така или иначе ще я разгонят, а нас ще ни изпратят да прибираме умрелите павиани. Под конвой. И това ще е в най-добрия случай…
— Ето още един умен човек! — с възхищение се провикна Изя. — Слушайте: „Аз съм отколешен абонат на вашия вестник и, общо взето, одобрявам неговата ориентация. Но защо постоянно защитавате Ф. Гайгер? Може би не сте достатъчно информирани? Абсолютно сигурно знам, че Гайгер има досиета на всички що-годе забележителни личности в Града. Негови хора има във всички сектори на кметството. Вероятно хора на Гайгер има и във вашия вестник. Уверявам ви, че ервистите съвсем не са толкова малко, колкото си мислите. Известно ми е, че те имат оръжие…“ — Изя обърна листа да види кой е подписал писмото. — Аха, ето кой бил… „Моля да не публикувате името ми…“ В огъня, в огъня!
— Човек може да си помисли, че познаваш всички умни хора в Града — каза Андрей.
— Между другото, те не са чак толкова много — възрази Изя, като отново бръкна в купчината с писма. — Да не говорим, умните хора рядко пишат до вестниците.
Настана мълчание. Дани, доизпушил с удоволствие цигарата си, също се приближи до камината и започна да хвърля големи купчини хартия в огъня.
— Ръчкайте го, ръчкайте го, шефе — каза той. — По-живо! Я ми дайте ръжена…
— Според мен, който днес офейка от града, просто е страхливец — предизвикателно рече Селма.
— Сега честните хора се броят на пръсти — подхвана Кенши. — Ако ние се махнем, кой ще остане? Или може би ще наредиш да предадем вестника на такива като Дюпен?
— Ти ще останеш — уморено рече Андрей. — Ето на, можеш да вземеш Селма във вестника… или Изя…
— Но ти се познаваш добре с Гайгер — прекъсна го Кенши. — Би могъл да използваш влиянието си…
— Нямам никакво влияние върху него — каза Андрей. — А дори и да имам, не искам да го използвам. Не ме бива за тия работи и не ги понасям.
И отново всички млъкнаха, само огънят бумтеше в камината.
— Поне да бяха дошли по-скоро, че то… — промърмори Дани, хвърляйки в огъня последната купчинка писма. — Така ми се пие нещо, а тук няма нищо за пиене…
— Толкова бързо няма да пристигнат — веднага възрази Изя. — Те отначало ще се обадят по телефона! — Той хвърли в камината писмото, което четеше, и взе да се разхожда из кабинета. — Вие, Дани, не ги знаете и не ги разбирате тия работи. Това е ритуал! Процедурата е разработена в три страни, изпипана е до съвършенство, проверена е… Момичета, няма ли тук нещо за ядене — неочаквано попита той.
Мършавата Амалия моментално скочи, изписука: „Ей сега, ей сега!..“, и изчезна в приемната.
— Между другото къде е цензорът? — ни в клин, ни в ръкав си спомни Андрей.