След идването в съзнание на изпружилата се на пода жена, те се прегърнаха пълни с любов, както в добрите стари времена. Уморени, но щастливи започнаха да правят план за вечерта. Ксинтия му каза, че трябва да убие някой тази вечер и да вземе душата му и тогава да се съберат в замъка на Борсбом. Оттам можела да му покаже пътя за стадото, а след това и как да летят нагоре. Тя самата тази вечер щяла да ловува с някой си граф Винсент, приближен на градоначалника. След това имала среща с Арон в замъка и там мислела да довери на водача на стадото, че е направила още един „летящ прилеп“, въпреки строгата забрана. Разчитала на това, че Арон е луд по нея и ще й прости, но трябвало да плати с любовна оргия.
Графът слушаше внимателно, но в главата му имаше друг план.
— С Дионисий не се захващай, скъпи, той е много, много силен и ще те убие като нищо. Не се и опитвай. Аз ще го довърша, но по-къс но — каза за раздяла Ксинтия и безшумно тръгна за срещата си с граф Винсент.
Беше време за лов.
След като се сбогуваха с нея, той долепи око до тайника и видя, че Дионисий отдавна беше дошъл в съзнание, но го бе пак загубил, този път от пиене. Няколко делви се търкаляха на земята, а той опипваше задните части на една проститутка и й шептеше:
— Ксинтия, Ксинтия, колко те обичам!
С гръм и трясък граф де Мол, пак не преценил силите си, така изненада проститутката, че тя се отскубна от обятията на великана, който доскоро се занимаваше с нея. Събаряйки няколко стола нахлулият, мускулест мъж по-скоро се сгромоляса върху грамадана, отколкото както мислеше само да го изненада. Дионисий, който тежеше не по-малко от 200 килограма, като че ли бе очаквал подобно нападение. Виното бе замъглило съзнанието му, но стотиците души вътре в него го бяха алармирали инстинктивно. След кратко смущение графът го сграбчи за гушата, но това не бе Роб, а Дионисий Бургот, стар „летящ прилеп“, с не по-малко сила от тази на графа. С изкусно движение на ръката си, великанът успя да отблъсне нападателя и чак тогава го видя. За него граф де Мол бе познат от миналото. Преди две години бяха се срещали на Великото състезание организирано от кралската свита. На него можеха да присъстват само отбрани особи, а участниците бяха най-храбрите рицари от близките страни и върха от Недерландия. Тогава и двамата имаха най-многото победи, но финалът така и не се състоя помежду им. Кралят внезапно получи сърдечен пристъп и състезанията се отложиха. А когато трябваше да има нов финал, на Уйлям бе поставена задачата за изпълнение в Шотландия.
Дионисий го позна и лукаво се усмихна:
— Значи не си мъртъв, копеле мръсно!? Ксинтия те е направила „летящ прилеп“!? Долна фуста!
— Доста жалко, но ще трябва да умреш, дебелако! –извивайки ръката му, графът изплю съсиреци от думи и кръв, принадлежащи на Роб Бургот. — Това е финалът!
Двамата мъже подскокнаха едновременно на височина, която смъртен не би успял да достигне и се хванаха за гушите. С бърз заучен рефлекс Уйлям удари противника между краката и той отпусна шията му. Това даде възможност на графа да отлети настрани и да нанесе силен удар с дланта по незащитената от шлема глава на Дионисий. След секунди и двамата се строполиха на масата. Великанът бе зашеметен от удара и неловко се изправи. Де Мол това и чакаше. Отскокна отново и с двойното си салто се намери зад дебелака, опипа ножницата, но мечът го нямаше там. Изглежда при тези вихрени скокове той бе излетял нанякъде. А без меч как би убил това чудовище.
Изведнъж той забеляза проститутката. Тя стискаше нещо като меч, но бе далече от мястото, където се водеше борбата. Дионисий схвана начаса ситуацията и се спусна към ухажваната от него професионалистка в любовта.
Изненадващо и за двамата, тя хвана меча обратното и го заби в гърлото си. Разяреният великан не устоя на зова на кръвта и засмука жадно от бликащата артерия. Забравил за битката, Уйлям също се спусна и редом с доскорошния си враг, заблиза свежата течност. Времето за лов бе настъпило и двамата „мъже-прилепи“ просто трябваше да откликнат на повика за завоевание на души.
По принцип в обряда винаги трябваше да присъстват поне два прилепа, иначе душата на жертвата трудно се откъсваше от тялото.
Те бяха като омагьосани от мириса на червената течност и гълтаха до насита. Почувстваха пулса на самоубийцата да намаля и се спогледа ха. Пръв Дионисий, като опитен в обряда, отблъсна графа и му заповяда: