— Господа, представих ви данни, които, изглежда, потвърждават информацията на мистър Стоун. Признавам, че не мога да ви дам неопровержими доказателства, но реалното състояние на нещата в разузнаването е такова, че често не можем да получим подобни доказателства. Обикновено тръгваме от поредица факти. После трябва да градим теории и да ги съпоставяме с тях, докато намерим най-подходящата версия. Възприемаме я и се надяваме, че новите факти ще продължат да се вместват в нея. В този случай трябва да призная, че отначало се колебаех, но след като нашите хора в НАСА ме информираха за проблемите, с които се сблъсква „Лайтнинг“… да, господа, вече беше очевидно, че става дума за нещо изключително сериозно. За момента можем да направим едно от двете неща. Да затворим очи, да не обръщаме внимание и да се надяваме, че НАСА ще се справи сама с положението. Или да приемем ситуацията, каквато е, и да предприемем нещо по въпроса. Избирайте, господа. Аз просто ви запознавам с информацията.
Мълчанието продължи. Пруит забеляза, че Стайс се е втренчил в пода. Беше понагрубил министъра на отбраната.
— Близо ли е до брега онова място във Френска Гвиана? — попита председателят на Съвета на началник щабовете.
— Какво имаш предвид? — осведоми се президентът, преди Пруит да успее да посочи на картата на Френска Гвиана, закрепена с кабърчета на масичката.
— Просто искам да проуча всички наши варианти, господин президент.
Президентът кимна и погледна Пруит, който пристъпи към масичката и посочи крайбрежния град.
— Да, сър, така е. Комплексът е близо до Дяволския остров, на шейсетина километра от столицата Кайена.
— Можем ли да потвърдим разполагането на ракетата?
Пруит се усмихна и извади две спътникови снимки.
— Снимките са точно отпреди час, направени при преминаването на сателита КН-11. Ето ракетния комплекс. — Той посочи някакво съоръжение в дясната част на снимката. — А тук, в центъра, е самата ракета. Моят специалист потвърди, че това е ракетата „Атена V“, която може да извежда полезен товар в геостационарна орбита. Много мощна ракета, сър. И абсолютно надеждна. Тя ще бъде изстреляна точно в 23:35 часа местно време, 22:35 часа наше време. — Пруит погледна часовника си. — Точно след шестнайсет часа и петнайсет минути.
— Боже мой — възкликна председателят на Съвета на началник щабовете. — Трябва да действуваме незабавно, господин президент. Ако информацията на Том е достоверна, както е било в миналото, трябва да действуваме незабавно.
— Ами ако не е? — попита Стайс. — Том разполага единствено с догадки. Няма никакво веществено доказателство, само твърденията на Стоун. С това не искам да те обидя, Стоун.
Кемрън се намръщи.
— Не съм се засегнал. Но бих искал да изтъкна, сър, че Мари Гийю, която е на път от Париж за тук, ще потвърди казаното от мен. Тя самата е учен и присъстваше, когато убиха учените от Атена.
— Известно ни е — Стайс въздъхна и се обърна към президента. — От това, което знаем, сър, Атена се кани да изведе в орбита един много усъвършенствуван спътник за австралийското правителство. Имаме си работа с двеста милиона за спътника и с още трийсет милиона за ракетата. Не можем просто да идем и да унищожим всичко това, нали?
Пруит си пое дъх дълбоко — язвата вече не му даваше мира. Страшно му се искаше да бръкне в джоба за пакетчето с антиацид, но реши да не го прави.
— Догадки ли? Не съм съгласен — отговори той небрежно и колкото може по-сдържано. — Всичко зависи от това как гледате на сведенията, г-н министър. Не вярвам в съвпадения, но станаха твърде много взаимносвързани инциденти, за да не им обърнем внимание и да ги отпишем като случайни. Нека всички си припомним също факта, че „Лайтнинг“ имаше неприятности точно тогава, когато данните прогнозираха, че това ще се случи. По мое мнение проблемите с „Лайтнинг“ са вещественото доказателство, от което се нуждаем. Господа, сведенията тук сочат съвсем определено, че нещо не е наред. Показанията на Кемрън Стоун… и на Мари Гийю… просто обобщават всичко това.
Президентът, Пруит и Кемрън мълчаха, докато останалите проучваха алтернативите и изказваха различни мнения как да се справят с положението.
Накрая президентът стана и отиде до бронираните прозорци, които гледаха към розовата градина на Белия дом. През стъклата се процеждаше жълтеникавата светлина от халогенните прожектори. Президентът просто гледаше навън, вирнал брадичка, с ръце зад гърба си. В кабинета сега беше тихо. Всички знаеха, че е изслушал всичко, което е искал да чуе, и сега формулира своя отговор на кризата.