— Момент само. — Кеслър мина от автоматичен към ръчен контрол. Така можеше да избира коя от подсистемите да бъде включена. — Готово, Хюстън. Батерията работи с 98 на сто от капацитета си. Забелязах също, че намалява съдържанието на кислород в модула на екипажа. Страхувам се, че даже при изключени подсистеми за храна и вода електроенергията няма да е достатъчна, за да поддържа необходимия приток на кислород. А дори и да беше, не забравяйте, че току-що се лишихме от двата резервоара с кислород. Много скоро няма да има достатъчно, за да работи системата.
— „Лайтнинг“, разиграването потвърди вашите подозрения. Ако данните ни са верни, излиза, че след по-малко от двайсет часа кислородът ще намалее до опасно ниво.
Кеслър пое дъх и се втренчи в земята, която бавно се въртеше над главата му. Положението им беше критично. След двайсет часа ще трябва да облекат скафандрите и да разчитат на кислорода в тях. Раничните им двигатели имаха запаси за седем часа. Кеслър прецени, че при излизането си в космоса всеки е изразходвал кислород за не повече от час. По дяволите! След по-малко от двайсет и шест часа няма да имат какво да дишат. Бяха загазили, изолирани, пропаднаха надеждите им за връщане на земята. Дори ако успее да прехвърли останалия хелий и горивото от резервоарите на десния маневрен двигател в двата главни и да забави достатъчно скоростта на совалката, „Лайтнинг“ щеше да изгори в момента, когато навлезе в горните слоеве на атмосферата, тъй като вратите на товарния отсек са отворени и липсват най-малко десетина термични плочки.
— Разбрано, Хюстън. Двайсет часа плюс шестчасовия запас в РРД.
— Не забравяйте и трите спасителни сфери, Майкъл. Във всяка от тях има кислород за два часа.
Кеслър кимна. Хънтър говореше за личните спасителни средства. На борда си при всеки полет „Лайтнинг“ носеше само два космически скафандъра и при необходимост другите от екипажа — в случая нямаше други — използваха тези спасителни сфери. Проблемът беше, помисли той, че се затваряха само отвън от друг член на екипажа. Тъй като Джоунс още не беше в съзнание, Кеслър можеше да разчита само на скафандрите, а Джоунс на сферите. Дори ако Клейтън се съвземеше, един от тях пак трябваше да използва скафандрите.
— Известно ми е това, Хюстън. При всички случаи, изглежда, разполагаме с максимум трийсет часа. Има ли някакъв начин да затворим вратите на товарния отсек с едната батерия?
— Чакайте така, „Лайтнинг“.
Кеслър държеше под око нивото на кислорода. Все още в нормалните граници, но не за дълго. Единствената добра новина при цялата тази ситуация беше, че са само Джоунс и той, разсъждаваше Кеслър, а не шест-седем души, както при много други полети на совалката. Тогава щяха да имат в най-добрия случай кислород само за няколко часа.
— Отговорът е отрицателен, „Лайтнинг“. Необходими са минимум две батерии.
— Великолепно. А да ми кажете нещо по въпроса дали ще мога да поправя липсващите десетина плочки с подръчните средства?
— Лоши новини и от този фронт, „Лайтнинг“. В комплекта няма достатъчно епоксидна пяна, за да се запълнят всички дупки.
— И какво, Хюстън? Не мога да затворя вратите на товарния отсек, не мога да ремонтирам и плочките. Какво да правя по-нататък?
— Чакайте така, „Лайтнинг“. Ще намерим изход от това положение. Междувременно, опитай се да запазиш спокойствие и се отпусни, за да пестиш кислород. За предпочитане е дори да спиш. Така ще изразходваш по-малко. Изключи всички светлини и излишните системи. Може би това ще ти даде няколко часа повече. Ще се свържем с теб след пет часа.
— Прието, Хюстън. Край и изключвам.
Кеслър изгаси повечето от лампите в помещението за екипажа и всички прожектори в товарния отсек. „Лайтнинг“ потъна в студения космически мрак. Кеслър остана в седалката си и гледаше земята. Само равномерното му дишане нарушаваше абсолютната тишина в кабината, а и то ще спре скоро, ако НАСА не покаже голяма съобразителност, но как? Как биха могли да ни измъкнат от това положение? Дори ако измислят начин да затворим вратите на товарния отсек, липсващите термични плочки ще ни довършат при навлизането в земната атмосфера.
Кеслър разтърка очите си и въздъхна. Трябва да има някакъв изход от това положение.