— Ъ-ъ, не, сър. Засега нищо… почакайте… почакайте. Видях нещо. Виждам няколко души, които тичат от оградата към блатото.
— В каква посока? — Кроу издърпа лоста и хеликоптерът замря във въздуха. Той го извъртя на 360 градуса и заоглежда терена. Ето! Забеляза ги. На трийсетина метра вдясно.
— „Сталиън-1“, тук „Блу Ридж“. Наредено е да се завърнете незабавно. Повтарям, незабавно завръщане!
— Сър, видях много ясно войници. Като че ли са нашите хора, сър.
— Свързахте ли се с тях?
— Не, сър, но…
— Изслушайте ме, „Сталиън-1“. Тази заповед идва отгоре. Връщай се веднага. Нямаш достатъчно гориво, а не сме упълномощени да пращаме отново самолет-цистерна. Прибирай се. Повтарям, прибирай се веднага!
Кроу стисна лоста. Просто не му се вярваше, че това се случва с него. Онези момчета бяха толкова близо. Само ако можеше да доближи, може би той…
— Кени, ако искаш да летиш и в бъдеще, довличай се тук веднага! Не можем да си позволим втора катастрофа!
Кроу погледна уредите на таблото. Четиристотин литра плюс петминутния резервен запас. Едва ще стигнат за връщане. Той бързо увеличи оборотите и завъртя хеликоптера.
— „Сталиън-1“, връщам се.
— Чакайте! Чакайте! Тук сме! Върнете се! — развика се Ортис, когато видя, че хеликоптерът се извръща.
— Изчезнаха, братко. Копелетата ни зарязаха!
Ортис извърна глава наляво. Зимър беше до него.
Лицето му беше цялото в кал освен очите и отворената уста.
— По дяволите! Не мога да повярвам, че не ни видяха, Томи. — Потърси радиотелефона си. Нямаше го.
— Мамка му!
— Какво има?
— Радиотелефонът ми. Изчезнал е.
Зимър потърси своя радиотелефон. Той все още висеше на колана му. Откачи го и го подаде на Ортис.
— Невероятна работа — рече Ортис, след като го огледа.
— Какво?
— Радиотелефонът ти е счупен. Виж. — Показа на Зимър пукнатината по задния капак.
— Опитай все пак.
Ортис въздъхна и го доближи до устата си.
— „Мамбо-1“. Тук е „Мамбо-1“. Има ли някой там? Приемам.
От слушалката не долиташе дори пукот. Ортис поклати глава.
— Е, ама че разкош, мамка му — обади се Зимър.
— Какво, дявол да го вземе, ще правим сега? Нищо чудно, че си тръгнаха. Сигурно ни мислят за мъртви!
— По дяволите! — Ортис превключи радиотелефона на режим за работа при извънредни ситуации. От предавателя се чу тихо „бип“. Поне тук нямаше повреда. Погледна Зимър. — Поне ще знаят, че сме тук. Не е кой знае какво, но все пак.
Зимър поклати глава.
— Това може да помогне на друг хеликоптер да ни засече, ами другите от „Мамбо“?
— Не зная. Всяка група имаше по два радиотелефона. При последната ни връзка при „Мамбо-2“ работеше поне единият, но от „Мамбо-3“ не се обадиха… ако изобщо някой е останал жив там. Така че „Мамбо-2“ е единственият ни шанс. Работата е там, че ракетата експлодира по-близо до тях.
— Мислиш, че те…
— Не зная, братко. Не ни остава нищо, освен да тръгнем към мястото за сбор и да се надяваме, че и другите ще направят същото. Ако се съберем пет-шест души, може да имаме някакъв шанс. А сега да тръгваме, преди врагът да дойде.
Белият дом
Стайс затвори телефона. Операцията беше успешна, но с цената на един хеликоптер и един взвод. Ще докладва така на президента.
Помисли за спасителна операция, но според него беше твърде рисковано. Можеха да минат и без „Мамбо“. Бяха свършили работата си, а сега американското правителство ще се погрижи за техните семейства, като същевременно публикува обичайната декларация с опровержение за каквато и да било намеса, ако някоя част от операцията стане публично достояние.
Той затвори папката и я остави встрани.
На борда на „Лайтнинг“
— Хюстън? Тук „Лайтнинг“.
— Слушаме ви, „Лайтнинг“.
— Ситуацията тук става критична. Въздухът в модула на екипажа е на токсичната граница. Уредите показват седемдесет и шест процента азот, деветнайсет процента кислород и пет процента въглероден окис. Опасявам се, че първоначалните ни преценки бяха твърде оптимистични. Въздухът вече не е безвреден. — Кеслър не сваляше очи от показанията за съдържанието на кислород. Нормалната атмосфера се състоеше от седемдесет и девет процента азот и двайсет и един процента кислород. Въглеродният окис обикновено се пречистваше, смесен с кислород и азот, в една от подсистемите на кораба и се впръскваше обратно в модула, но сега, само с един действуващ резервоар за гориво и един за кислород, тя не можеше да осигурява необходимото количество кислород във въздуха.