Двамата пренесоха Кеслър и Джоунс и затвориха люка. Американският кораб беше с добра конструкция, помисли Стракелов. Имаше огромна херметична камера, в която се обличаха скафандрите и голям люк за излизане в космоса, много по-голям от люка на „Квант-2“. Стракелов разхерметизира камерата и отвори люка към товарния отсек.
Излезе пръв и хвърли поглед към комплекса „Мир“, който плаваше на трийсетина метра отгоре, между тях и земната повърхност. Извърна се към Терешкова и вдигна ръка.
— Валентина, почакай.
Стракелов внимателно се придвижи към космическия велосипед „Икар“. След като го привърза към скафандъра си, включи системата. Светнаха две контролни лампи — червена над лявото му рамо и зелена над дясното. Предназначението им беше да показват посоката на движение в космоса. Зелено вляво и червено вдясно означаваше, че космонавтът идва срещу онзи, който го наблюдава. Обратното — че той се отдалечава.
Бавно спря на метър и половина от люка. Терешкова му подаде дълъг шнур, към който вече бяха прикачени скафандърът на Кеслър и балонът на Джоунс. Той закрепи шнура към „Икар“ и се извърна.
— Готова ли си, Валентина?
Терешкова избута двамата астронавти през люка и след това отиде към нейния „Икар“. Прикачи другия край на шнура към своя скафандър.
— Готово, Николай Александрович.
Стракелов включи двигателите колкото да опъне шнура. Почувствува леко дърпане. Бързо се извърна към „Квант-2“ и ги включи пак за три секунди. Това беше достатъчно керванът да потегли в желаната посока. Пътуваха по-малко от минута.
Когато прецени, че са на девет метра от отворения люк на „Квант-2“, Стракелов се обади по шлемофона:
— Дай на заден.
Терешкова от другия край на кервана включи двигателите за две секунди на заден ход. След това с общи усилия бавно се добраха до „Квант-2“. Свалиха шлема от скафандъра на Кеслър и отвориха балона на Джоунс. Провериха състоянието и на двамата.
— Контролна кула Байконур. Тук „Мир“.
— Привет, Николай Александрович. Какво е положението?
— И двамата астронавти са живи. Задачата изпълнена.
— Поздравяваме ви, Николай и Валентина! Ще предадем информацията на американските ни колеги.
— Ще преместим астронавтите в лазарета. Ще ви държим в течение за здравословното им състояние.
— Прието, Николай. Хубаво.
Стракелов погледна към Терешкова, която вече беше разкачила металния пръстен, свързващ горната и долната част на скафандъра на Кеслър. Той се усмихна. Техните скафандри приличаха много на скафандъра на американеца. Наведе се и издърпа Джоунс от балона.
Над западните райони на Френска Гвиана
В пълно маскировъчно снаряжение Кемрън седеше спокойно до Мари и гледаше червената лампа над вратата на самолета „Старлифтър“. Този път Пруит не беше с тях. Стомахът го беше присвил здраво. Кемрън го разбираше напълно.
— Добре ли си? — попита тя, държейки ръката му.
— Ами за последен път скачах с парашут преди повече от петнайсет години във Виетнам. Надявам се да си припомня всичко… дано да е така, и то бързо. Предчувствувам, че долу играта ще загрубее.
— Сигурен ли си, че искаш да направиш това?
Кемрън за миг притвори очи.
— Нямам избор, трябва. Това е единственият шанс не само за „Мамбо“, но и за мен самия.
Тя се притисна към него, положи глава на лявото му рамо.
— Разбирам.
Вратата на пилотската кабина се отвори. Едър чернокож войник, също в маскировъчен халат, приближи до тях.
— Една минута, сър! — Войникът отключи вратата. Лампата над нея засвети жълто.
Кемрън стана.
— Време е.
— Моля те, внимавай. Моля те.
Кемрън я погали с пръст по дясната буза и почувства непреодолимия магнетизъм на нейния поглед.
— Двайсет секунди, сър! — Войникът отвори вратата.
Докато вятърът се заигра с косата на Мари, Кемрън си сложи очилата, привърза автомата към крака си и мълчаливо гледаше дясната ръка на войника, чиито пръсти отброяваха последните пет секунди.
— Скачайте! — извика войникът.
Кемрън погледна още веднъж Мари, преди да скочи в бездната.
18.
Северно от Куру, Френска Гвиана
Ортис стоеше неподвижен в края на джунглата заедно със Зимър и петима други от „Мамбо“, които два часа преди това бяха стигнали до сборното място. В разговори помежду си успяха да си изяснят случилото се и стигнаха до заключението, че от първоначалния състав от петнайсет души шестима със сигурност са мъртви, което означаваше, че двама още липсват.