Кемрън погледна радиокомпаса на китката си. Той автоматично приемаше сигнала за бедствие от „Мамбо“ и отчиташе разстоянието чрез мигаща червена лампичка. След няколко минути тя започна да примигва по-бавно, което му показа, че се отдалечава от източника на сигнала. Войниците вървяха в погрешна посока. Той спря и се обърна.
Ортис видя, че някой друг влезе в джунглата след войниците. Този някой не беше облечен като тях, а по-скоро като войник от американските специални части. Той беше стигнал до дърветата, след което бързо огледа сечището с насочено оръжие, сетне ги последва в джунглата. Но оръжието му определено не беше колт, а нещо друго. Дебелото дуло подсказа на Ортис, че е със заглушител, но беше твърде далеч, за да го разпознае.
Обърна се към своя взвод.
— Томи, идваш с мен. Останалите се разгънете около сечището и ни прикривайте. Не стреляйте освен по точно определена цел, при това само ако целта ви заплашва непосредствено. Дори и тогава, опитайте се да я ликвидирате с нож. Помнете, един изстрел и с нашето убежище е свършено. Ще разберат със сигурност къде сме. Ясно ли е на всички?
Видя, че всички кимнаха.
— Добре. Изчакайте петнайсетина минути. Ако не се покажем дотогава, идвайте. Ако чуете стрелба, също идвате незабавно. — Той откачи радиотелефона от колана си и го даде на един от войниците. — Пази това, докато се върна. Да вървим, Томи.
Кемрън се усмихна, когато лампичката запремигва по-бързо. Приближаваше целта. Ясно му беше, че „Мамбо“… или поне източникът на сигнала за бедствие беше от другата страна на сечището, на трийсетина метра от него. Продължи да се движи към края на сечището, оглеждайки внимателно дърветата пред себе си. Макар и сигурен, че всички войници тръгнаха в обратна посока, беше напълно възможно някой да е останал отзад, за да охранява площадката за кацане.
Слънчевите лъчи проникваха през дърветата и образуваха светли петна в иначе мрачната джунгла. Кемрън си припомни, че трябва да се опита да избягва тези петна, защото разширяват зениците му и може временно да го заслепят. Но колкото и да се стараеше да ги заобикаля, един слънчев лъч попадна в лицето му. Инстинктивно затвори очи, но късно — в тях проникна достатъчно светлина, за да разшири зениците. Скри се в сянката и бързо запремигва, за да пригоди зрението си. Огледа джунглата и се намръщи, когато пред очите му заиграха няколко светли петна. Кемрън знаеше, че трябва да мине около минута, преди те да изчезнат и да може пак да вижда ясно.
Остана неподвижен, скрит зад един дебел ствол, стиснал здраво автомата. Още веднъж огледа терена пред себе си и замръзна. Нещо не беше наред. Ушите му доловиха звук, който не беше характерен за джунглата. Точно отпред. Мъчеше се да види какво беше предизвикало лекото щракане на метал. Най-сетне съзря добре замаскирания войник, покритата с листа фигура на човек, легнал по корем до едно дърво. Накъде ли гледа? Кемрън не можеше да разбере. Инстинктът му подсказа, че е с лице към сечището.
Тоя си го бива, помисли си Кемрън, докато се местеше встрани. Сега трябваше да внимава много, за да не вдига шум, докато заобиколи отдалеч, за да застане в гръб и вдясно от войника. От опит знаеше, че в никакъв случай не бива да се приближава точно отзад; войникът вероятно е минирал тила си, за да се предпази тъкмо от такова нападение.
Докато приближаваше, Кемрън оглеждаше внимателно засипаната с листа земя. Единственият сюрприз, който някой би могъл да подготви за толкова кратко време, е противопехотна мина, която се крие лесно под листата.
Движеше се приведен, опипвайки внимателно терена пред себе си с носа на ботата. Повечето мини експлодират при съвсем лек натиск. Кемрън леко разравяше листата с крак, преди да стъпи на земята. Това го бавеше, но си струваше труда, като се има предвид алтернативата. Войникът лежеше на не повече от девет метра от него. Дългото дуло, което стърчеше между листата, убеди Кемрън, че войникът наистина гледаше към сечището.
Лек ветрец разклати клоните на близките дървета. Кемрън се възползва от това да се придвижва малко по-бързо, тъй като вятърът неутрализираше шума от разравянето на листата. Шест метра. Войникът не мърдаше. Вятърът се усили. Четири и половина метра. Кемрън се сниши още повече и избута автомата зад гърба си. Искаше да го хване жив. Трябваше му информация.