И отново се надигна мощна въздушна вълна, която нахлу в пещерата, угаси горящите дрехи на Бидърду, после подхвана тялото му и го запрати към отсрещната стена. Замаян и напълно безпомощен (като всички, които се намираха в галерията), той се понесе във въздуха и, макар да не можа да се предпази от дъжда от дребни камъчета, посипали се по лицето му, все пак имаше късмета да не бъде размазан от падащите сталактити и тежките скални късове, разлетели се наоколо.
Земята потрепери, отекна силен тътен, после всичко свърши. Тунелът беше изчезнал, сякаш никога не бе съществувал, а пещерата, наречена на името на Тънълт, изведнъж се бе смалила.
Разтреперан от глава до пети, Бидърду изпълзя изпод купчината прах и каменни отломки, която го бе затрупала, и се зае да поизчисти скъпоценния камък, с чиято помощ виждаше — с цялата тази мръсотия, светлината му изглеждаше някак мътна и неясна. Когато свърши, сведе поглед към изпокъсаните си дрехи, под които прозираше израненото му (а на места, където огънят го бе достигнал — и обгорено) тяло.
От една купчина недалече от себе си видя да стърчи поизкривен шип и, натъжен от гибелта на джуджето, което го бе довело дотук, тъкмо се канеше да изрече няколко прощални думи, когато Пуент изскочи от камарата, плюейки камъчета и прах, ала усмихнат до уши.
— Отлично! — възторжено се провикна той. — Направи го пак!
Преди Бидърду да успее да отвърне каквото и да било, отровата на Мрачните най-сетне надви моментния приток на адреналин и краката му се подкосиха. Когато отново дойде на себе си, нещастният магьосник установи, че се намира в ръцете на бесовойна, който упорито изливаше в гърлото му най-отвратителната течност, приготвяна някога в целите Царства. Отвратителна, ала несъмнено ефикасна — от замайването не бе останала и следа.
— Отварата на изкормвачите! — щастливо оповести Пуент и затъкна вярната бутилка обратно в пояса си.
Междувременно прахта се слегна и привидно безжизнените тела започнаха да се надигат едно по едно. Отрядът на Тибълдорф бе оцелял до последното джудже, а неколцината коболди, спасили се от взрива, бяха разкъсани на парчета, преди да успеят да помолят за милост.
При срутването, съседната пещера се бе оказала изцяло затрупана, основите на стената насреща й бяха поддали и тя се бе изкривила причудливо, откъсвайки бесовойните и Бидърду от останалите. За щастие, изход все пак имаше — един тесен проход тръгваше наляво и по всичко личеше, че отвежда обратно към сърцето на Галерията. Там битката бе в разгара си, виковете на джуджета и коболди се смесваха със звъна на стомана и кънтяха надалече.
За изненада на магьосника, Пуент не поведе отряда в тази посока. Тунелът, бездруго не особено широк, се стесняваше още повече към края си, дотолкова, че бесовойнът с основание се съмняваше дали ще успее да се провре оттам. Освен това бе забелязал нещо интересно — голяма пукнатина, проточила се по стената до рухналия тунел. Приближи се, за да погледне отблизо и усети топла струя да раздвижва застоялия въздух. Очевидно бе, че налягането в коридорите се изравнява след мощния взрив.
С боен вик на уста, Пуент с все сила се блъсна в стената току под зейналата цепнатина. Камъкът не издържа и се срути, откривайки тунела, който започваше от другата й страна и поемаше надолу.
— Трябва да се върнем и да съобщим на крал Бруенор — възпротиви се Бидърду. — Или поне да стигнем докъдето можем и да им привлечем вниманието, за да разчистят скалите и да ни измъкнат оттук.
— Че какви съгледвачи ще бъдем, ако не видим накъде води тоз’ тунел! — изсумтя бесовойнът. — Ако псетата го открият, ще се върнат по-бързо, отколкото Бруенор си представя. Ето туй е нещо, което той трябва да знае!
В действителност, на свирепия боец му беше страшно трудно да пренебрегне съблазнителния звук на кипяща битка, който се носеше откъм Галерията на Тънълт, ала още повече го блазнеше възможността да открие други, по-опасни противници в неизследвания коридор — минотаври, а защо не и елфи на мрака.
— Освен туй — добави той след малко, — ако се заклещим в онзи тунел, ще бъдем чудна мишена за Мрачните псета!
Без повече приказки, Отрядът на изкормвачите се строи зад своя предводител, ала Бидърду поклати глава и се мушна в тесния проход. Опасенията му се потвърдиха почти веднага — не само че не можеше да стигне до откритата галерия от другата страна, но щеше да му бъде невъзможно дори да се приближи достатъчно, за да надвика шума от битката и да привлече вниманието на джуджетата там.