Но пък навярно щеше да открие някоя магия, която да му помогне, каза си той и бръкна в най-дълбокия си джоб, където съхраняваше скъпоценната си книга със заклинания. Вместо нея обаче, извади купчинка смачкани страници, опърлени и почернели. На много места мастилото се бе размазало от горещината, лепилото също не бе издържало и книгата се разпадна в ръцете му.
Внезапно Бидърду усети как леден ужас го стисва за гърлото, стори му се, че стените и таванът се стоварват отгоре му и като събра колкото страници можа да спаси, той се завтече обратно към входа на галерията, където, за свое учудване, завари Пуент и останалите да го чакат.
— Досетих се аз, че може да си промениш решението — обясни бесовойнът и без повече приказки поведе отряда и магьосника към неизследвания тунел.
— Петдесетина елфи и цял отряд минотаври! — съобщи Куентел и от отривистите й жестове старата матрона разбра, че е бясна.
Глупачка, каза си майка й, и се запита правилно ли бе постъпила като я взе на този поход. Макар жреческите й умения да бяха безспорни, младата Куентел за първи път виждаше истинска битка. Първият дом не бе воювал вече векове наред, участието в тренировъчни патрули в тунелите извън Мензоберанзан също й беше спестено, докато се обучаваше в Академията.
Всъщност, внезапно осъзна матрона Баенре, дъщеря й никога досега не бе напускала границите на града.
— С главния път, отвеждащ в Митрил Хол, вече е свършено — все така безмълвно продължи Куентел. — Както и с още няколко от страничните проходи. И не е само това — тя поспря за миг и, въпреки че си пое дълбоко дъх в опит да се успокои, лицето й се разкриви от гняв. — Много от убитите елфи бяха жени, имаше и няколко жрици и дори една върховна свещенослужителка!
Бързи и отсечени, движенията й издаваха колко е ядосана по-красноречиво и от най-яростната и гръмогласна тирада. Нима наистина смяташе, че ще превземат джуджешката твърдина току-така, учуди се майка й. Нима бе вярвала, че нито един елф няма да загине?
За пореден път старата Баенре се запита дали не бе сбъркала като доведе нея, вместо Триел, несъмнено най-опитната и умела жрица в града.
В суровия поглед, с който измери дъщеря си, ясно личеше недоволство… породено, както Куентел осъзна изведнъж, далече не само от лошите вести.
— Напредваме ли? — попита старата матрона на глас.
Куентел прочисти гърлото си и отвърна:
— Бреган Д’аерте откриха много други пътища, дори проходи, за чието съществуване не знаят и самите джуджета и които излизат съвсем близо до тунелите, водещи до Залите.
Матрона Баенре притвори очи и кимна одобрително — този оптимизъм вече й харесваше. Права бе, наистина имаше коридори, за които джуджетата не знаеха; тесни проходи, издълбани под най-долните нива на Митрил Хол и забравени от тях с времето, докато те постепенно бяха разширявали мините в други посоки, в търсене на по-богати рудни жили. Само че старият Гандалуг още ги помнеше, а след атаките на крадеца на мисли, Мрачните също ги бяха научили. Тези тайни пътища не бяха свързани със самите зали, ала за един магьосник не представляваше никаква трудност да отвори врата там, където такава липсваше; илитидите пък не само минаваха необезпокоявани и през най-яката скала, но и можеха да взимат елфи със себе си в тези псионистки пътешествия.
Старата матрона отвори очи.
— Някакви новини от Берг’иньон? — попита тя.
Куентел поклати глава:
— Напусна тунелите, както му нареди, ала оттогава не съм го чувала.
Матроната отново се намръщи. Отлично знаеше, че Берг’иньон си дава вид на засегнат, задето го изпращат извън Митрил Хол. Той предвождаше най-големия отряд от войската — почти хиляда елфи (мнозина от тях — възседнали подземни гущери) и около пет хиляди коболди и гоблини. Само че неговата задача, макар и жизненоважна за успеха на целия поход, щеше да го отведе навън, в планината, извисяваща се край джуджешката твърдина. Дризт До’Урден обаче, почти сигурно щеше да бъде вътре, в тунелите, и да се бие там, където най-много подобава на един мрачен елф. И вероятно не Берг’иньон, а Утегентал Армго пръв щеше да получи възможност да премери сили с него.
Старата матрона се усмихна развеселено при спомена за гневния изблик на сина си, когато бе научил за отредената му задача. Е, разбира се, той трябваше да се държи точно така, да се преструва на ядосан, дори вбесен. Естествено, че трябваше да се възпротиви, да настоява за правото той, а не Утегентал да поведе челния отряд, който пръв щеше да нахлуе в Залите. Само че Берг’иньон и Дризт бяха съученици и съперници от Мелей Магтеър, войнската школа на Мрачните и Берг’иньон навярно го познаваше по-добре от всеки друг елф в града. А пък матрона Баенре познаваше сина си.