Да, мнозина бяха загинали в долните тунели, ала те бяха предимно роби, а не елфи. Освен това, след битката в Галерията на Тънълт, оцелелите джуджета бяха принудени да преследват враговете из външните коридори, да се прокрадват тайно и да разчитат преди всичко на изненада — тактика, в която безшумните мрачни елфи бяха много по-опитни от тях.
— Долните тунели скоро ще бъдат прочистени — продължи матрона Баенре, макар това да се разбираше от само себе си — тя и неколцината й придружители отиваха именно натам, а те бяха прекалено ценни, за да рискуват да срещнат какъвто и да е враг.
Елитните бойци, които трябваше да водят и охраняват първата матрона, нямаше да й позволят да направи и крачка, преди да се уверят, че пътят пред тях е напълно безопасен.
— Не след дълго земите около Митрил хол ще бъдат наши — добави старата Баенре, — както и двете порти към Повърхността.
— А тунелите зад тях — срутени — осмели се да вметне Джарлаксъл.
— Улавяйки джуджетата в капан без изход — също така бързо отвърна матроната. — Долната порта няма да издържи още дълго, освен това магьосниците и жриците скоро ще открият нови пътища, които да ни отведат до вътрешните тунели, в самото сърце на вражеските войски.
Старата Баенре беше права, само че онова, за което говореше с такава сигурност, щеше да отнеме време, а плановете им изобщо не включваха продължителна обсада. Подобен развой на събитията никак не — се нравеше на спътниците й и най-вече на другите две матрони — повелителки. Те бяха тук, единствено защото тя ги бе заставила — не бяха посмели да откажат, въпреки че след последните събития в Мензоберанзан борбата за надмощие бе пламнала по-ожесточено отвсякога. В замяна на участието им в похода, матрона Баенре им бе позволила да оставят по-голямата част от войниците си у дома, докато останалите родове (и особено онези, чиито повелителки участваха в управляващия съвет) бяха принудени да изпратят половината си бойци. Да, четвъртият и петият дом можеха да са спокойни през няколкото месеца, които се очакваше да отнеме завладяването на Митрил Хол.
Само че Зеерит и Ауро’пол си имаха други грижи — неспирната тревога да не бъдат предадени от своето собствено семейство. Йерархията в родовете на Мрачните (освен може би тази в дом Баенре) бе несигурна и двете матрони много добре знаеха, че ако отсъстват твърде дълго, могат да бъдат изместени от престола.
В притеснените погледи, които си размениха след думите на старата Баенре, имаше зле прикрито съмнение… нещо, което наблюдателният Джарлаксъл не пропусна да забележи.
Малкият отряд бавно продължи напред — трите матрони седяха на летящите си дискове, до тях, влачейки окования Гандалуг, вървяха Куентел и Бладен’Кърст. Последен идваше Метил, чиито дълги одежди се спускаха досами земята и създаваха впечатлението, че той не ходи, а се плъзга над пода. Не след дълго, уведоми ги матрона Баенре, трябваше да достигнат подходяща пещера, в която да се установят и да ръководят войната.
Което, не пропуснаха да отбележат Зеерит и Ауро’пол, несъмнено означаваше, че войната няма да свърши скоро.
Бладен’Кърст видя смутените им лица и заплашително присви очи.
Всичко това не убягна от вниманието на Джарлаксъл — вечно нащрек, той долавяше и най-слабите признаци, вещаещи неприятности за матрона Баенре.
Без да се издаде, че е забелязал притеснението на Зеерит и Ауро’пол, той се поклони и поиска разрешение да се присъедини към своите бойци, за да събере още информация.
Старата матрона го освободи, без да се замисли, ала един от придружителите й имаше друго мнение:
— Ти и твоите наемници ще избягате — неочакваното телепатично съобщение хвана Джарлаксъл неподготвен и той не успя да скрие, че мисълта да дезертира наистина му е минавала през ума.
Почти отчаян (нещо, което рядко му се случваше), наемникът хвърли поглед през рамо.
— Баенре ще ти отмъсти жестоко, ако някога се завърне — долетяха следващите думи на Метил, после, с все същото безстрастно изражение, той последва старата матрона.
Щом малкият отряд се скри от погледа му, Джарлаксъл спря и се замисли над случилото се. Нещо в начина, по който илитидът се бе обърнал към него, го караше да вярва, че матрона Баенре няма да научи колко струва верността му в действителност.
Сега обаче, наемникът трябваше да реши какво да прави оттук нататък. Не се съмняваше, че ако армията на Мрачните остане обединена, рано или късно ще победят. Да, загубите щяха да бъдат по-големи, отколкото предвиждаха (те вече бяха по-големи), ала това нямаше да има особено значение, след като сложеха ръка на Митрил Хол и баснословните му съкровища.