Нападението на противника беше мълниеносно и съвършено безшумно — група мрачни елфи се показаха иззад завоя, а в ръцете им проблясваха дълги мечове.
Ако Бидърду не беше нащрек (и ако междувременно не бе успял да открие последната използваема страница от книгата с магии), това щеше да бъде краят на бесовойнския отряд. За щастие, вълшебникът реагира светкавично и ярката светлина, която изригна от ръцете му, заслепи връхлитащите неприятели.
Те се поколебаха само за миг, но и той бе достатъчен, за да могат Изкормвачите да заемат бойна позиция. Обратът беше пълен — елементът на изненада вече го нямаше и петимата мрачни войни изведнъж се оказаха изправени срещу седем джуджета… седем необуздани бесовойни, които, за беда, стояха до труповете на свои другари.
Посипаха се юмруци и ритници, разнесоха се свирепи викове и скърцане на доспехи. Изкормвачите се биеха с невиждана ярост, без да обръщат внимание на ударите, които получаваха; биеха се, за да накарат своя главатар да се гордее с тях. Хвърлиха се към двама от нашествениците, а едно от джуджетата успя да се откъсне и се втурна към ъгъла с гръмовен рев на уста.
Също толкова настървен, Пуент спря меча на своя противник с металната си ръкавица, като в същото време му нанесе страховит удар в лицето, преди той да успее да вдигне другото си острие, за да се предпази.
Главата на елфа буквално експлодира под тежестта на ошипената ръкавица и юмрукът на Тибълдорф потъна дълбоко в черепа му.
Бесовойнът го удари още няколко пъти, преди да запрати прекършеното тяло на пода, където вече лежаха труповете на останалите четирима нашественици. Когато вдигна поглед към облените с вража кръв Изкормвачи, той не пропусна да забележи, че един от тях лицева. Застанал встрани от битката, Бидърду потръпваше от необуздани конвулсии, а устните му трепереха. Пуент тъкмо се канеше да го попита какво става, когато от страничния коридор долетя писък, който смрази дори неговата кръв.
Разтреперан, той се хвърли натам и надникна зад ъгъла.
Както очакваше, подът на коридора беше осеян с вражески трупове, дори повече, отколкото предполагаше; много от снарядите още тлееха.
В този миг в другия край на тунела изникна тъмен силует на мрачен елф, най-едрият, когото Пуент беше виждал някога. В десницата си гигантът носеше огромен тризъбец, на който бе нанизан изчезналият бесовойн. Още един елф идваше зад Повелителя на меча, ала джуджето не му обърна внимание, не би забелязал, дори ако насреща му се изпречеше цял отряд от Мрачни.
От устните му се откъсна страховит рев, ала нападение не последва. Този път, както никога досега, разумът надделя над яростта и Пуент отскочи назад.
— Какво има, най-необуздани главатарю? — провикнаха се трима от бойците му в един глас.
Вместо отговор, Тибълдорф скочи в кошницата на катапулта и с помощта на металната си ръкавица сряза въжето, което задържаше рамото.
Утегентал Армго тъкмо беше успял да се отърве от трупа на последната си жертва, когато катапултът се задейства, изпращайки живия снаряд право към него. Очите на елфа се разшириха от уплаха и той изкрещя. Пуент също не можа да сдържи вика си. На Повелителя на меча изведнъж му се прииска да не бе изхвърлял тялото на убитото джудже, за да го използва като щит. Воден от инстинкт за самосъхранение, той сграбчи другаря си за яката и го вдигна пред себе си.
Шипът на островърхия шлем, както и половината от главата на бесовойна, потънаха в тялото на злощастния елф и излязоха от другата страна, одрасквайки смаяния Утегентал.
Повелителят на меча побърза да се измъкне от кървавото меле, същото стори и Пуент. Ръмжейки гърлено, двамата се изправиха един срещу друг, с разкривени от ярост лица. Бесовойнът успя да нанесе няколко удара, на които Утегентал, опитен и невероятно силен, ожесточено отвърна.
Дръжката на тризъбеца се стовари върху лицето на Пуент и погледът му се замъгли. Неволно отстъпи назад и миг по-късно с ужас разбра, че току-що сам е осигурил на могъщия си противник достатъчно място, за да го прониже.
Преди обаче елфът да успее да вдигне оръжието си, отгоре му връхлетя огромен сребрист вълк и го повали на земята.
Тибълдорф тръсна глава, за да прочисти мислите си и спря тревожен поглед върху чудовището. Изведнъж до ушите му достигнаха въодушевените крясъци на Изкормвачите и когато се обърна назад, той ги видя възторжено да сочат грамадното животно.