Териен се втурна към своята повелителка и нежно повдигна главата й. Стъмпет извади малко огледалце от пояса си и го поднесе до устните й.
— Жива е! — доволно оповести тя миг по-късно и хвърли раницата си на полуелфа.
Думите й го извадиха от вцепенението и като положи главата на господарката си върху, скалата, той трескаво започна да рови в раницата. Измъкна няколко дебели одеяла и плътно уви вкочаненото тяло на Алустриел после се зае да разтрива премръзналите й ръце. Докато той се мъчеше да сгрее припадналата жена, Стъмпет неуморно редеше молитви към своите богове, просейки лек и топлина. Всичката енергия на неуморната джуджешка жрица сякаш се вливаше в тялото на Алустриел, прекрасната повелителка на Града на сребърната луна, която я заслужаваше до последната частица.
Само след няколко минути лейди Алустриел отвори красивите си очи и, потрепервайки от студ, промълви нещо, което нито Стъмпет, нито Териен успяха да доловят. Полуелфът се приведе над нея и този път съвсем ясно чу:
— Победихме ли?
Рицарят гордо вдигна глава и по лицето му се разля усмивка:
— Стражев дол е наш! — доволно заяви той и очите на господарката му блеснаха.
Сега вече лейди Алустриел можеше да се отпусне в прегръдките на съня — сигурна бе, че джуджешката жрица няма да позволи на студа и раните да я надвият. А и каквато и да беше нейната съдба, едно бе сигурно — целта й бе изпълнена, а доброто, за което бе дошла — сторено.
За спасението на всички добри раси.
Епилог
Берг’иньон Баенре никак не се изненада, когато откри Джарлаксъл и войниците му да го чакат далече от Митрил Хол и тунелите, където се бяха водили битките. Още щом научи, че все повече и повече от сънародниците му дезертират, младият Баенре се досети, че наемникът няма как да не е сред тях.
Макар че Метил вече го бе предупредил за приближаването на Берг’иньон, Джарлаксъл доста се учуди, когато видя, че и той, синът на матрона Баенре и повелител на първия дом, също бяга. Нима нямаше да вземе участие в битката за Митрил Хол и да умре, както бе умряла и майка му?
Безсмислено.
— Загубихме — лаконично отбеляза Берг’иньон и хвърли колеблив поглед към Метил.
Не бе очаквал да го види тук, далече от матрона Баенре и останалите високопоставени жрици. Безжизнената ръка и дупката в главата на илитида, от която се процеждаше тънка струйка мозък, също го хванаха неподготвен — не бе предполагал, че някой би могъл да рани Метил толкова сериозно.
— Майка ти е мъртва — безцеремонно съобщи Джарлаксъл и Берг’иньон се обърна към него. — Както и двете ти сестри и Ауро’пол.
Повелителят на меча кимна, но по нищо не пролича да е изненадан от тази новина.
Наемникът се зачуди дали да спомене, че не друг, а матрона Баенре бе убила Ауро’пол, но реши засега да си замълчи. Не бе изключено след време да използва тази информация срещу Берг’иньон.
— Матрона Зеерит К’Хорларин поведе отстъплението на войските, които обсаждаха долните порти на Митрил Хол — каза той вместо това.
— Ние пък, докато идвахме насам, се натъкнахме на отряда, който безуспешно се опита да превземе източните двери — добави Берг’иньон.
— Наказахте ли ги? — поиска да узнае Джарлаксъл — все още не можеше да разбере какво мисли младият Баенре за всичко това и дали на Бреган Д’аерте нямаше да им се наложи да водят битка срещу Гущеровия отряд.
Повелителят на меча само изсумтя подигравателно, когато се заговори за наказание, и наемникът въздъхна облекчено.
И така, те поеха на път заедно, обратно към мрака и злите порядки на Мензоберанзан, които познаваха и с които бяха свикнали. Не след дълго към тях се присъедини и Зеерит със своите бойци, срещнаха и много други отряди, както от Мрачни, така и от останалите им съюзници. В крайна сметка се оказа, че са загинали повече от две хиляди елфи (предимно войници на дом Баенре) и поне четири хиляди роби, повечето от тях — по южните склонове на Четвъртия връх и в Стражев дол. Поне още четири хиляди от робите бяха избягали след битката — част от тях бяха останали на Повърхността, други бяха навлезли в плетеницата от тунели около Залите. Всички те хиляди пъти предпочитаха опасностите на живота под открито небе или пък в безмилостните дебри на Подземния мрак, пред това да се върнат обратно към изпълнения с мъчения робски живот в Мензоберанзан.
Нещата съвсем не се бяха развили така, както матрона Баенре очакваше.