Думите му подействаха на Гандалуг като студен душ и усмивката му се стопи.
Така, със смесени чувства, празнуваха в Митрил Хол, непрекъснато разкъсвани между веселие и тъга.
Кати-Бри наблюдаваше всичко отстрани и не можеше да се отърси от усещането, че е откъсната от всички и че мястото й не е там. Не че не се радваше заради победата, тъкмо напротив; освен това й бе много интересно да понаучи повече за свиърфнеблите, които бе срещнала за първи път, когато слезе в Подземния мрак, за да открие Дризт. Още по-интересно й бе да си говори с Гандалуг, прародителя на баща й, завърнал се като по чудо сред тях. Ала наред с това, младата жена бе изпълнена с чувство за завършеност, сякаш нещо отдавна започнато най-сетне бе достигнало своя край. Този път Мрачните бяха прогонени от Митрил Хол завинаги, а между джуджешката твърдина и съседите й, в това число и Несме, щеше да бъде изковано ново, още по-крепко съюзничество. Бруенор и Берктгар се държаха като отколешни приятели, на няколко пъти кралят дори бе намекнал, че може да даде Щитозъб на варварина.
Кати-Бри се надяваше и вярваше, че няма да се стигне чак дотам. Всъщност, почти бе сигурна, че баща й си позволява подобни щедри предложения, единствено защото знае, че това са само думи и няма да му струват нищо. След подвизите на Берктгар в Стражев дол неговото оръжие, страховитият Банкенфуере, също се бе покрило със слава и бе на път да се превърне в легенда за войните от Заселническа твърдина.
Колкото и геройства да бе извършил Берктгар обаче, в очите на Кати-Бри Банкенфуере никога нямаше да може да се мери с Щитозъб.
Макар да бе умълчана и замислена, младата жена не беше изпаднала в униние. Както всички останали в Залите, и тя бе изгубила скъпи приятели във войната, ала освен това бе достатъчно калена от битки и изпитания, за да знае, че в живота често става така и че жертвата на загиналите не е била напразна. Тя се смя с глас, когато видя неколцина свиърфнебли да изскубват и малкото коса, която имаха, докато се мъчеха да научат група пийнали джуджета да долавят и разбират вибрациите на скалите. Смя се и когато Риджис се отби в тронната зала, помъкнал купища храна със себе си, макар вече да се бе натъпкал така, че копчетата на жилетката му се пръскаха.
Смя се, и още как, когато Бидърду Харпъл профуча покрай нея, преследван от Тибълдорф Пуент, който лазеше на четири крака и упорито му се молеше да го ухапе!
Ала въпреки това се чувстваше странно самотна, сякаш мислите й я обграждаха със стена и я отделяха от останалите, а онова усещане за нещо, достигнало своя край, не спираше да я потиска, нея, младата жена, която едва сега започваше да живее.
Насред тинята и изпаренията на Бездната, балорът Ерту със затаен дъх гледаше как привидно крехката жена, събрала сякаш цялата красота и всичката злина на Равнините, се приближава към гъбения му престол.
Двамата със собствените си очи бяха видели катастрофата и сега демонът не знаеше какво, да очаква.
Очите му се присвиха заинтригувано, когато я видя да се показва от сивите валма на мъглата, повела след себе си окован пленник. По устните й играеше усмивка, ала никой не бе в състояние да отгатне какво точно вещае усмивката на Лолт, Повелителката на хаоса.
Ерту гордо вдигна глава и се приготви да я посрещне, уверен, че съвсем точно е изпълнил указанията й. Щеше да се брани, ако Лолт се опиташе да стовари вината за неуспеха върху него, макар че ако бе узнала отнякъде за сапфира…
— Носиш ли отплатата ми? — попита той и още повече се изпъчи, опитвайки да си придаде по-внушителен вид.
— Разбира се, Ерту — отвърна Лолт и демонът наклони огромната си рогата глава на една страна, мъчейки се напразно да открие каквато и да било следа от измама или лицемерие, докато тя побутваше пленника към него.
— Изглеждаш доволна — отбеляза балорът.
Усмивката на гостенката му стана още по-широка и той най-сетне разбра. Тя наистина беше доволна! Кралицата на паяците, това въплъщение на злото, най-жестоката сред жестоките, бе доволна от изхода на войната! Матрона Баенре си бе отишла, а с нея си бе отишъл и редът в Мензоберанзан. В града на Мрачните щеше да се възцари невиждан досега хаос; борбата за надмощие между домовете щеше да бъде по-ожесточена отвсякога; мрежите на измяна и черно съзаклятие щяха да оплетат всички в лепкавите си паяжини.
— Още от самото начало знаеше, че походът ще се провали! — обвинително рече демонът.