Лолт се изсмя:
— Не, не очаквах такъв изход — увери го тя. — Изобщо не подозирах, че Ерту може да бъде толкова находчив, когато иска да спаси някого… особено когато този някой е единственият, който може да сложи край на изгнанието му.
Очите на балора се разшириха и големите му, ципести крила се увиха около тялото — недвусмислен, макар и символичен опит да се защити.
— Не се страхувай, мой демонични съюзнико — измърка Лолт. — Ще ти дам възможност да поправиш грешката си.
Ерту изръмжа гърлено. Какво ли щеше да поиска от него Кралицата на паяците този път?
— Боя се, че през следващите десетилетия ще бъда доста заета — продължи тя, — докато се опитвам да сложа край на хаоса в Мензоберанзан.
— Никога не би го направила — насмешливо подхвърли Ерту.
— Е, добре — съгласи се Лолт. — Ще бъда заета да наблюдавам хаоса.
После добави, сякаш едва сега й бе хрумнало:
— Както и теб, за да видя как се справяш със задачата, която ще ти възложа.
Балорът отново изръмжа.
— Когато си възвърнеш свободата, Ерту — рече Кралицата на паяците, — когато безмилостният ти бич се увие около тялото на Дризт До’Урден, моля те, убий го бавно и мъчително. Убий го така, че да мога да се насладя на всеки негов вик!
Едва завършила, Лолт вдигна ръце и изчезна сред сноп от черна енергия.
Зла усмивка разкриви лицето на Ерту. Погледът му се спря върху окаяния пленник, с чиято помощ щеше да пречупи волята и сърцето на Дризт До’Урден. Понякога, каза си той, Кралицата на паяците не искаше никак много.
Две седмици след победата, празненствата в Митрил Хол все още продължаваха. Гостите бяха започнали да се разотиват — първи си заминаха двамата бойци от Несме, както и Дългите ездачи, заедно с Белла и Харкъл (Бидърду обаче най-сетне отстъпи пред увещанията на Пуент и склони да поостане още малко). След тях лейди Алустриел поведе седемдесет и петимата си оцелели рицари към дома, готова да посрещне предизвикателствата на своите политически съперници, убедена, че е постъпила правилно, като се притече на помощ на крал Бруенор.
За разлика от тях, свиърфнеблите изобщо не бързаха да се прибират — прекарваха си повече от добре в компанията на рода Боен чук. Варварите от Заселническа твърдина пък се бяха зарекли да останат, докато не пресушат и последната капка медовина в Митрил Хол.
В същото време, насред едно студено, ветровито плато в подножието на планината, възседнала красив дорест жребец, принадлежал доскоро на един от убитите Сребърни рицари, Кати-Бри се взираше назад към Залите, а в гърдите си усещаше тъпа болка. Погледът й обходи скалистите пътеки, които тръгваха от портите на Митрил Хол и тя не можа да сдържи усмивката си, когато забеляза един конник да се спуска към нея.
— Знаех си, че ще ме последваш — рече тя, когато Дризт се приближи.
— Всеки от нас си има своето място — отвърна той.
— И моето не е в Митрил Хол! — решително отсече тя. — Няма да промениш решението ми!
Вместо отговор, скиталецът се взря в нея.
— Говори ли с Бруенор? — попита той накрая.
— Разбира се! — сопна се Кати-Бри. — Нима смяташ, че ще си тръгна без благословията на баща си?
— Неохотно дадена благословия, без съмнение — отбеляза Дризт.
Кати-Бри се изправи в седлото и вирна глава:
— Бруенор има да свърши толкова много неща — отсече тя. — А и нали има Риджис и теб… — изведнъж погледът й попадна върху голямата раница, завързана за седлото му и у нея се прокрадна неочаквано подозрение. — Както и Гандалуг и Берктгар — довърши тя: — Та те двамата още не са решили кой ще, управлява, макар че според мен по-разумно е Бруенор да си остане крал.
— Да, така наистина би било най-добре — съгласи се Дризт, после и той, и Кати-Бри замълчаха.
— Берктгар вече на няколко пъти подхвърли, че може да си тръгне — обади се скиталецът след малко. — Обмисля дали да не се завърнат в Долината на мразовития вятър и да заживеят както преди.
Младата жена кимна — тя също бе чула нещо подобно.
Между двамата отново настъпи неловка тишина. Най-сетне Кати-Бри не издържа и сведе поглед. Струваше й се, че приятелят й я осъжда; раздираха я съмнения и тя не можеше да се отърве от усещането, че постъпва като лоша дъщеря, лоша и себична.
— Баща ми не се опита да ме спре — рече тя рязко, — и ти също няма да успееш!