Кати-Бри стигна другата страна на камъка и със задоволство видя, че скиталецът още го няма.
— Аз водя! — провикна се тя, но още докато говореше забеляза стройната, тъмна фигура на елфа да прелита над главата й.
— Вече не! — поправи я той и стъпи на земята така меко, сякаш изобщо не бе скачал.
Кати-Бри изръмжа и се хвърли напред, ала не бе направила и две крачки, когато видя Дризт да спира.
— Денят е прекалено хубав — отбеляза той.
И наистина, след като есенните вихри започнеха да брулят листата на дърветата, за южния хребет на Гръбнака на света толкова хубаво време бе същинска рядкост. Хладен повей раздвижваше свежия въздух, пухкави бели облаци — досущ гигантски снежни топки — се гонеха из тъмносиньото небе, носени от бързия планински вятър.
— Прекалено хубав, за да се караме с Берктгар — добави Кати-Бри и се приведе напред с ръце на кръста, мъчейки се да си поеме дъх.
— Прекалено хубав, за да не го споделим с Гуенивар — поясни Дризт и лицето на Кати-Бри светна, когато го видя да изважда черната статуетка от раницата си.
Ониксовата фигурка бе едно от най-изящните творения, които младата жена бе виждала през живота си. Незнайният майстор не само че бе пресъздал изваяното тяло на котката до най-малката подробност, но дори бе успял да улови дълбокия й умен поглед. Ала колкото и съвършена да бе изработката, тя бледнееше пред великолепието на самата пантера.
Скиталецът благоговейно постави статуетката пред себе си и меко каза:
— Ела при мен, Гуенивар.
Очевидно пантерата с нетърпение бе очаквала да я призоват, защото сивата мъгла се завихри мигновено и бързо започна да придобива плътност и очертания.
Освен това дойде съвсем спокойна — явно се бе досетила от интонацията на господаря си, че няма нищо спешно и я викат просто ей така, за да се порадва на прекрасния ден.
— Надбягваме се до Заселническа твърдина — обясни Дризт. — Мислиш ли, че ще издържиш на темпото?
Гуенивар го разбра отлично. С един-единствен скок тя прелетя над главите им и се озова на върха на десетметровата скала. Гръмогласният й рев огласи тишината и тя се възправи над тях, величествена гледка, която изпълни двамата й приятели с ням възторг. Със своите триста килограма Гуенивар бе два пъти по-едра от обикновена пантера, красивата й глава бе широка почти колкото раменете на Дризт, тежката й лапа можеше да покрие човешко лице, а прекрасните й зелени очи грееха с интелигентност, каквато не можеше да се види у никое животно от Материалната равнина. Тя бе верен спътник и предан приятел и всеки път, когато я погледнеха, Дризт, Кати-Бри, Бруенор и Риджис усещаха как сърцата им се сгряват.
— Мисля, че ни се полага малка преднина — пакостливо прошепна младата жена и двамата с Дризт се втурнаха да бягат.
Миг по-късно Гуенивар отново изрева, все още от върха на скалата. Пътеката бе сравнително чиста и елфът бързо изпревари Кати-Бри. Само че тя бе млада и силна, и нямаше никакво намерение да се предава — неслучайно бе отгледана от раса, която се славеше със своята упоритост и несломим дух.
— Няма да ме победиш толкова лесно! — извика тя, но вместо отговор до ушите й достигна само веселият смях на скиталеца.
Той обаче не можа да се радва дълго време на преднината си — когато сви зад поредния завой, откри, че дръзката Кати-Бри бе избрала по-пряк път и сега с лекота подскача между купчинка натрошени камъни на десетина метра пред него.
Надпреварата започваше да става сериозна. Дризт наведе глава и побягна с такава главоломна бързина по неравната, камениста пътека, че за малко не се блъсна в едно дърво. Кати-Бри също препускаше лудешки и засега успяваше да удържа преднината си.
Гуенивар изрева за трети път — все още от скалата — и двамата й приятели веднага разбраха, че тя им се присмива добродушно.
И наистина, бяха минали само няколко секунди, когато покрай главата на Дризт профуча черна ивица. Миг по-късно пантерата бе задминала и Кати-Бри — толкова мълниеносно и безшумно, че в началото младата жена дори не разбра, че вече не е първа.
Не след дълго Гуенивар поизостана нарочно и Кати-Бри си възвърна водачеството… само за да го изгуби почти веднага, когато скиталецът мина напряко и я изпревари. Това продължи още доста време — момичето и елфът се потяха здравата, а Гуенивар просто здравата се забавляваше.