Прав беше — за да си осигури помощта му, на Лолт й бе достатъчно да му предложи в замяна собствения му живот. Само че тя бе прекалено умна, за да постъпи така. Ако сега използваше сила и заплахи, за да подчини Ерту на волята си, а после се окажеше въвлечена в надвисналата буря, той можеше да се измъкне от властта й и дори да се обърне срещу нея. Богинята на Мрачните бе невъобразимо зла и безмилостна, ала наред с това беше и умна, и вече бе приготвила меда, с който да примами тази муха.
— Не те заплашвам — искрено отвърна тя. — Правя ти предложение.
Демонът не я прекъсна, ала яростта и отегчението от годините, прекарани в изгнание, заплашваха да вземат връх и да го накарат да избухне.
— Имам подарък за теб, Ерту — измърка тя. — Дар, който ще ти позволи да сложиш край на прокудата, наложена ти от Дризт До’Урден.
Демонът дори не се опита да скрие недоверието си:
— Няма дар, нито магия, която да ме освободи от изгнаническите окови! — изръмжа той. — Единственият, който е в състояние да го стори, е онзи, който ме изпрати в Бездната.
Лолт кимна — дори една богиня не можеше да наруши това правило.
— Именно! — възкликна тя. — С подаръка, който ти предлагам, Дризт сам ще поиска да се върнеш в Материалната равнина, там, където ще може да се добере до теб.
Ерту все още не изглеждаше особено убеден.
Кралицата на паяците вдигна ръка и стисна изящните си пръсти в юмрук. Гъстата тиня заклокочи от мощния взрив, който последва; оловносивата пелена се вдигна за миг, отстъпвайки място на водопад от пъстроцветни искри; разнесе се страховит тътен.
Окаян и прекършен, със сведена глава (на Лолт никога не й трябваше много време, за да сломи гордостта на пленниците си), той излезе от мъглата. Ерту не го познаваше, но не му бе никак трудно да се досети колко ценен е дар като този.
Кралицата на паяците стисна юмрук за втори път и затворникът отново изчезна под мрачния покров на дима.
Демонът подозрително се взря в гостенката си. Не можеше да отрече, че интересът му е пробуден, ала прекрасно знаеше, че всеки, посмял да се довери на подлата богиня на Мрачните, рано или късно плаща прескъпо за глупостта си. Само че примамката бе прекалена съблазнителна, за да й устои. Кучешката муцуна бавно се разтегна в жестока, уродлива усмивка.
— Грижи се за Мензоберанзан — рече Лолт и махна към масивното пънче на една от близките гъби, което бързо избледня, отрази сивите валма, кълбящи се наоколо, и им показа образ от прочутия елфически град. — Ролята ти в цялата тази история ще бъде малка, ала жизненоважна. Не ме разочаровай, могъщи Ерту!
Думите й бяха не толкова молба, колкото и предупреждение, усети демонът.
— А подаръкът? — попита той.
— Когато всичко се оправи — отвърна Лолт и по лицето на Ерту отново пробяга сянка на съмнение. — Дризт До’Урден е просто една дреболия — опита се да го успокои богинята. — Домът Н’а’шезбаернон вече не съществува и той не означава нищо за мен. Все пак, ще ми бъде забавно да видя как великият Ерту му отмъщава за всички неудобства, които ми причини.
Само че демонът съвсем не бе глупав. Думите на Лолт звучаха убедително, ала той не можеше току-така да пренебрегне факта, че не друг, а тя, страховитата Кралица на паяците, повелителка на хаоса и разрухата, му прави тези изкусителни предложения.
Не можеше да пренебрегне и факта, че подаръкът й му даваше възможност да се спаси от скуката.
Тук, в Бездната, той можеше да пребива по хиляда от по-слабите демони на ден, да ги измъчва и да ги накара да пълзят в краката му. Но дори да го правеше непрекъснато, в продължение на милион години, пак не би изпитал същото удоволствие, което щеше да му донесе един-единствен час в Материалната равнина, прекаран в сеене на болка сред онези, които с нищо не бяха заслужили скверната му злост.
Огромният танари се съгласи.
Разногласия
Част първа
Наблюдавах как в Митрил Хол се готвят за война. Наистина, двамата с Кати-Бри бяхме нанесли жесток удар на дом Баенре и все пак, никой от нас не се съмняваше, че рано или късно Мрачните отново ще се изпречат на пътя ни. Не биваше да забравяме и матрона Баенре — тя със сигурност кипеше от яд, а годините, прекарани в Мензоберанзан, ме бяха научили колко опасно е да си навлечеш гнева на първата матрона — майка.
При все това, не можех да отрека, че онова, което ставаше в Сребърните зали, ми харесваше. А най-много от всичко ме радваше гледката на Бруенор Бойния чук.