— Приеми моите почитания, Триел, повелително на Академията! — телепатично поздрави илитидът. — Ти също, Сос’Умпту, господарке на това великолепно място!
Сестрите кимнаха и отвърнаха подобаващо (и все така наум — знаеха, че Метил долавя мислите им с лекотата, с която другите раси разбираха изреченото слово).
— Глупачки! — изкрещя матрона Баенре изведнъж и скочи от стола си с изкривено от ярост лице. — Как смятате да преживеем тези тежки времена, когато вие, две от най-важните ми съветнички и главнокомандващи във войската, се държите като пълни глупачки!
Срамът заля Сос’Умпту като вълна и тя скри лице в широките ръкави на червено-черната си роба.
По-опитната Триел също се сепна за миг, ала бързо се досети какво цели майка им с това избухване.
— Илитидът не е изгубил силата си — рече тя и сестра й заинтригувано надникна между пръстите на ръцете си.
— Именно! — мрачно се съгласи матроната.
— Но тогава ние имаме предимство — осмели се да каже Сос’Умпту. — Нали Метил ни е верен! — нямаше смисъл да прикрива мислите си зад умело изречени полуистини и увъртания — илитидът бездруго ги бе прочел още преди тя да ги изрече на глас. — А нали е единственият представител на своята раса в цял Мензоберанзан.
— Но съвсем не е единственият, който притежава подобни способности! — изрева старата Баенре и Сос’Умпту отново се сви уплашено.
— К’иорл! — ахна Триел. — Ако Метил не е изгубил уменията си…
— Значи и членовете на третия дом не са — довърши майка й вместо нея.
— Дори нещо повече, напоследък ги използват постоянно — вметна илитидът. — Огньовете, опасващи къщата им, нямаше да гаснат така, ако не бяха непрестанните усилия на техните жрици.
— Как можем да сме сигурни? — попита Триел, мъчейки се да открие някаква логика в привидния хаос на провалящите се навсякъде магии.
Това, че Метил все още не бе пострадал от случващото се, не значеше, че скоро и неговите способности нямаше да бъдат засегнати. А може би те вече бяха засегнати, но той просто не го осъзнаваше? И защо пък огньовете от украсата на дом Облодра, макар в същината си да бяха различни от останалите в Мензоберанзан, да не бяха станали жертва на всеобщия хаос?
— Псионистките сили не могат да бъдат потулени така, че да останат скрити за друго същество, надарено с тях — увери я Метил. — Третият дом е по-силен отвсякога.
— А К’иорл всячески се старае да ни убеди в противното — кисело вметна матрона Баенре.
— Иска да ни нападне изненадващо — отбеляза Триел и майка й мрачно кимна.
— Ами Метил? — с надежда в гласа се обади Сос’Умпту. — Той също е много силен.
— Метил спокойно може да надвие К’иорл — увери я матрона Баенре, повтаряйки почти дословно телепатичните думи на илитида. — Ала тя съвсем не е единствената в дом Облодра, надарена с подобни сили.
— Колко още? — поиска да узнае Триел, но старата матрона само сви рамене.
— Много — отвърна Ел-Виденвелп вместо господарката си.
— Чия страна ще вземе Метил, ако Облодра решат да ни нападнат? — с подозрение в гласа попита Триел — нямаше смисъл да се преструва, тъй като илитидът бе чул мисълта й в мига, в който тя се появи в съзнанието й.
Матрона Баенре се сепна, смаяна от дързостта на дъщеря си, но бързо си припомни, че да се скрие каквото и да било от Метил бездруго бе невъзможно.
— Нима няма да доведе подкрепления от пещерата на илитидите, в крайна сметка, тя съвсем не е далече оттук? — продължи Триел. — Стотина от твоите събратя ще ни дойдат наистина добре в тези опасни времена…
Метил не отвърна нищо, но мълчанието му бе достатъчно красноречиво.
— Нашите неприятности не засягат крадците на мисли — рече матрона Баенре и това бе самата истина.
Тя лично се бе опитала да включи илитидите в похода към Митрил Хол, беше им обещала богатства и вярно съюзничество, ала те бяха прекалено различни от всички останали раси в Подземния мрак и онова, което звучеше примамливо за другите, бе напълно безполезно в техните очи. Дори за матрона Баенре, която познаваше Метил толкова отдавна, тези създания си оставаха една голяма загадка. Единственото, което постигна тогава, бе да си осигури помощта на Ел-Виденвелп и двама негови събратя. В замяна тя щеше да им осигури сто коболди и двадесет елфи (разбира се, само мъже), които илитидите щяха да превърнат в свои роби.