Повече нямаше какво да си кажат. Войските бяха в пълна бойна готовност, всички елфи, които не бяха заети с друго, отправяха денонощни молитви към Лолт, просейки милост и подкрепа. Дом Баенре правеше всичко по силите си, за да предотврати надвисналата над главите им катастрофа, ала дълбоко в себе си старата матрона знаеше, че усилията им са обречени. Вече няколко пъти К’иорл се бе промъквала покрай магическата ограда и многобройните капани, поставени из целия двор, прониквала бе във владенията им, с едничката цел да я подразни. Наистина, обикновено след това не й оставаха сили да направи нещо, с което да застраши първия дом, ала старата матрона не можеше да не се чуди какво да очаква сега, когато силите на дома бързо чезнеха. Как щеше да се противопостави на псионистките атаки на противничките си без помощта на своя собствена магия?
Единствената й надежда бе Метил, а тя нито го разбираше, нито му имаше доверие.
Не, положението изобщо не й се нравеше.
Глава 8
Магии
Тялото на Гуенивар гореше от раздираща болка, агонията бе непоносима. Ала най-страшна бе скръбта, отчаянието, което я бе сграбчило в черните си лапи и я задушаваше бавно и мъчително. Гуенивар бе магическо създание, въплъщение на духа на животното, известно в Торил като пантера. Магия подклаждаше искрата на живота й и пак магия крепеше междупространствения тунел, който й даваше възможност да пребивава в Материалната равнина.
Ала ето че се бе случило немислимото, разкъсала се бе самата нишка, която свързваше Магията и я превръщаше в едно цяло, загадъчно и необозримо, но все пак предсказуемо и следващо своята логика.
На Гуенивар й се струваше, че ще умре от скръб.
Господарят й не спираше да я зове от началото на тунела, настойчиво и тревожно. Дризт чувстваше извън всякакво съмнение, че вярната му приятелка е в беда и дори не се опитваше да скрие отчаянието си. Здраво свързан с нея, той със сърцето си усещаше, че е на път да я изгуби. Започнал бе да се досеща, че му предстои да бъде откъснат завинаги от скъпата си приятелка.
Тази ужасна мисъл като че вдъхна нови сили на Гуенивар и я изпълни с нова надежда. Цялото й същество се съсредоточи върху елфа, който продължаваше да я вика, болката от мисълта, че никога вече няма да го види, я заля като вълна. От гърдите й се откъсна гръмовит рев и тя толкова яростно задращи със задните си лапи, че съумя някак да се залови за гладката, корава повърхност на тунела и да се върне назад.
Болката я връхлетя с утроени сили, ала това не можеше да я уплаши, не и в сравнение с агонията, която я очакваше, ако отново попаднеше в плен на огъня и политнеше извън тунела, единствената й връзка с материалния свят и любимия й господар.
Бори се по-дълго, отколкото би могъл да устои всеки друг, но макар че все още успяваше да се държи извън обсега на страховитите пламъци, не се бе приближила и на милиметър до скиталеца.
Най-сетне изтощението я надви и с един последен, отчаян поглед назад, тя се предаде. Изтерзаното й тяло потрепери и бе повлечено към горящия разлом.
Високите пламъци я обгърнаха.
Матрона Баенре нервно кръстосваше малката стаичка, сякаш всеки момент очакваше някой страж да се втурне вътре, задъхан и ужасен, с вестта, че враговете са нахлули в двора, че целият град се е вдигнал срещу дома й, а нея обвинява за всички струпали се неприятности.
Сякаш едва вчера бе мечтала за велики завоевания, беше се домогвала до зашеметяващи висоти на властта и могъществото. Трябваше само да протегне ръка, за да стисне Митрил Хол в железния си юмрук, а сънародниците й бяха готови да я последват навсякъде.
А ето че сега не можеше да опази дори собствения си дом, империята на Баенре, която бе просъществувала вече пет хиляди години.
— Митрил Хол! — издигна глас тя в безсилно проклятие, сякаш далечната джуджешка твърдина бе причината за всичко това.
Задъхана от ярост, тя посегна към врата си и откъсна причудливия медальон, който висеше там.
— Митрил Хол! — изкрещя над украшението, издялано във формата на пръстен и изработено от зъба на Гандалуг Бойния чук, основоположник на рода Боен чук и нейна връзка с техния свят.
Всички в Мензоберанзан, дори най-приближените й, смятаха, че вероотстъпникът Дризт До’Урден бе дал началния тласък на цялото начинание, че именно той бе причината, накарала Лолт да благослови подобен опасен поход така близо до Повърхността.