Трудно му бе да запази самообладание, когато при всяко вдишване долавяше сладкия аромат на косите й, а с всяка своя фибра усещаше меките извивки на силното й, ала нежно тяло.
— Кой? — сепна се Кати-Бри, като да бе получила плесница.
Сега бе ред на скиталеца да се почувства така, сякаш някой го бе зашлевил през лицето.
— Вземи ме! — умоляваше го младата жена.
Очите на Дризт замалко не изскочиха от орбитите си.
— Овладей ме! — извика тя.
— Овладей ме? — недоумяващо повтори елфът.
— Нека затанцувам в ръцете ти! — продължаваше Кати-Бри. — О, умолявам те! Това е единствената причина да съществувам, единственото ми желание!
Внезапно тя млъкна и се отдръпна назад, взирайки се в Дризт така, сякаш току-що й бе хрумнала нова мисъл.
— Другите не могат да се мерят с мен — опита се да го изкуши тя.
Кои други, искаше да изкрещи скиталецът, ала бе толкова слисан, че не можа да изрече нищо.
— Така, както не могат да се мерят и с теб — не спираше Кати-Бри. — И жената, в чиято власт съм сега, тя също е нищо, сравнена с теб!
При тези думи Дризт, който почти бе успял да се съвземе достатъчно, за да отговори, отново онемя. По дяволите деликатността, реши той, отскубна се от прегръдката на Кати-Бри и скочи от леглото.
Младата жена се хвърли след него и с все сила се вкопчи в единия му крак.
— Не ме отхвърляй, обич моя! — проплака тя толкова силно, че Гуенивар вдигна глава и изръмжа разтревожено. — Владей ме, умолявам те! Единствено в твоите ръце ще възвърна целостта си!
Дризт се накани да освободи крака си от хватката й, но в този миг съзря нещо, което го накара да се закове на място, нещо, което го изуми и в същото време напълно обясни смайващата сцена, разиграваща се в стаята му.
Вниманието му бе привлечено от меча на Кати-Бри, оръжието от Подземния мрак, което ги бе привлякло с красивия си ефес, издялан във формата на глава на еднорог. Ала сега главата на еднорога бе изчезнала…
… а на нейно място се бе появил образът на самата Кати-Бри!
Бърз като светкавица, елфът извади меча от ножницата, отскубна се от прегръдката на младата жена и отскочи назад. Ярка червена светлина окъпа острието на Казид’еа и то засия по-силно отвсякога. Дризт направи още една крачка назад, очаквайки Кати-Бри да го последва.
Само че това не се случи. Все така приклекнала на пода, младата жена отметна глава назад и нададе тържествуващ вик.
Напълно слисан, почти като насън скиталецът видя как дръжката на меча променя очертанията си и отново приема предишната си форма. Гореща вълна заля ръката му и плъзна по тялото му, сякаш оръжието бе неговата любима, копнееща двамата да се слеят в страстна прегръдка.
С мъка поемайки си дъх, Дризт насочи вниманието си обратно към Кати-Бри, която междувременно бе седнала на пода и сега учудено се оглеждаше наоколо.
— Какво правиш с меча ми? — тихичко попита тя, а недоумяващият й поглед отново обходи стаята.
И какво търся аз тук, искаше да добави, ала приятелят й вече бе прочел неизречения въпрос в сините й очи.
— Трябва да поговорим — меко каза той.
Глава 9
Недомлъвки
Не се случваше често Громф и Триел Баенре да посещават майка си по едно и също време, още по-голяма рядкост бе Берг’иньон и Сос’Умпту, както и другите две високопоставени дъщери на Баенре, Куентел и Бладен’Кърст, също да присъстват на срещата. Този ден обаче, всички те бяха насядали в светилището на първия дом. Всички, с изключение на Бладен’Кърст, най-жестоката от рода, която крачеше напред-назад като животно в клетка, свъсила чело и присвила тънките си устни. Втора дъщеря в семейството, тя отдавна трябваше да е напуснала дома — или за да стане матрона — повелителка в Академията или, по-вероятно, за да оглави свой собствен, по-нископоставен дом. Само че старата Баенре не й бе позволила да го стори, от страх, че необузданият нрав и липсата на всякакви обноски ще посрами рода Баенре дори в очите на жестоките обитатели на Мензоберанзан.
Триел вдигаше очи и презрително клатеше глава всеки път, щом по-малката й сестра се доближеше до нея. Всъщност, първородната дъщеря на дома рядко се сещаше за Бладен’Кърст. Също като Вендес, друга от сестрите й, която изменникът До’Урден бе убил по време на бягството си, Бладен’Кърст не бе нищо повече от уред за мъчения, използван отлично от матрона Баенре. Не, Бладен’Кърст не представляваше заплаха за никого в дома с чин над обикновен редник.