Разтреперани, свещениците почтително паднаха на колене, молейки се от все сърце земният дух пред тях да е Ентемох — техен приятел и верен покровител.
Белвар бе първият, който се спусна от тераската и се изправи пред страховитото същество.
То се взря в него, но не помръдна и с нищо не показа какви са намеренията му.
— Ентемох! — провикна се надзирателят.
Подтиквани от храбрия му пример, жреците вдигнаха глави, а неколцина дори се престрашиха да застанат до него.
— Ентемох! — повтори Белвар. — Ти отвърна на призива ни. Трябва ли да смятаме това за знак, че със Сегоян всичко е наред и че отново се радваме на благоразположението му?
Земният дух протегна огромната си длан към надзирателя, който се обърна към стоящия до него първосвещеник.
— Да вярваме в Сегоян е наше задължение — кимна той и двамата с Белвар стъпиха върху разтворената длан.
Когато се изравниха с лицето на великана, те се взряха в очите му и, съзрели там единствено състрадание и приятелство, въздъхнаха облекчено.
Вече нямаше никакво съмнение, че пред тях стои самият Ентемох и че Сегоян не ги е изоставил.
Принцът на земните духове вдигна ръка над главата си и потъна в пръстта, оставяйки Белвар и върховния жрец в центъра на кръга, който отново бе цял и непокътнат.
В стаята отекнаха ликуващи викове, по много от грубоватите лица на гномовете се стичаха сълзи. Свещениците се потупваха по гърбовете и се поздравяваха — както себе си, така и всички свои сънародници. Подеха се песни във възхвала на крал Шниктик, чието мъдро управление ги бе довело до този връх в историята на свиърфнебълския род.
Ала за един от тях радостта не трая дълго. По всичко личеше, че Сегоян отново ги подкрепя, магията също започваше да действа както преди, но какво ли означаваше това за елфите от Мензоберанзан, чудеше се Белвар. Кралицата на паяците също не се бе върнала при своите поклонници? Ами уменията на Мрачните магьосници?
Преди да дойде Смутното време, гномовете (не без основание) подозираха, че съседите им от Мензоберанзан се готвят за война. После, най-неочаквано, бе настъпил онзи необясним хаос и нападение така и не последва. Това бе съвсем разбираемо, тъй като Мрачните разчитаха на магии много повече, отколкото свиърфнеблите. Но ако всичко отново бе тръгнало постарому (за което говореше и появата на Ентемох), значи Блингденстоун много скоро щеше да бъде изложен на смъртна опасност.
Всички около надзирателя танцуваха и пееха от радост. Кога ли тези песни, мрачно се запита той, щяха да отстъпят място на викове от болка и скръбни ридания?
Глава 13
Възстановяване
— Внимателно! — с изтънял от притеснение глас прошепна Фрет, докато наблюдаваше как скиталецът остъргва последните остатъци от мехлема, събрали се в гънките край врата на статуетката. — Моля те, внимавай!
Разбира се, че Дризт внимаваше! Внимаваше така, сякаш животът му зависеше от това. Колкото и ценна да бе ониксовата фигурка в очите на Фредегар, тя несъмнено бе хиляди пъти по-скъпа за елфа, който обичаше пантерата от цялото си сърце и я нареждаше сред най-добрите си приятели. Никога досега не се бе нагърбвал с по-сериозна задача, никога не бе впрягал нито ума, нито ятаганите си в нещо толкова важно. Инструментът, който използваше в деликатната си работа (беше го получил от Фрет), бе тънка сребърна пръчка с тъп и леко закривен връх.
Поредното парченце от засъхналото лепило се отчупи от врата на статуетката, откривайки цял сантиметър от блестящата черна материя. Блестяща и съвършено гладка, без нито една пукнатина по нея, обнадеждено забеляза Дризт. Мехлемът бе слепил фигурката толкова изкусно, че сега на мястото, където мечът я бе посякъл, не се виждаше дори драскотина.
Скиталецът си наложи да потисне вълнението си, тъй като то неминуемо щеше да го накара да прибърза и да допусне някоя грешка. Трябваше да действа много бавно и много предпазливо. Обиколката на врата надали имаше и десет сантиметра, ала и двамата с Фрет смятаха, че работата ще отнеме цялата сутрин.
Дризт направи крачка назад и показа на джуджето почистената до този момент площ. Фредегар я огледа от всички страни и усмихнато кимна — вярата му в магията на лейди Алустриел и способността й да оправи последиците и от най-страшната трагедия, беше непоклатима.