— Толкова е объркващо — оплака се Харкъл, когато Регуелд го сграбчи за раменете и се опита да го обърне в правилната посока. — А, да! — доволно рече той и отново се насочи към вратата.
— На другата страна! — раздразнено извика Регуелд.
Бруенор разбра, че се налага да поеме нещата в свои ръце и като взе двете очи от прислужника, ги вдигна така, че да виждат собствената му смръщена физиономия.
Стреснат, Харкъл неволно изпищя.
— Хей ти! — изрева джуджето. — Завърти се обратно!
Магьосникът стори каквото му казаха и се обърна с лице към Бруенор.
Кралят хвърли поглед към Риджис, подсмихна се и запрати една от очните ябълки към Харкъл. Миг по-късно втората я последва, въртейки се лудешки във въздуха.
Нещастният вълшебник отново изпищя и припадна.
Регуелд улови едно от очите, а Бидърду скочи към другото с широко отворена уста. За щастие Белла го изпревари, но въпреки това окото се изплъзна между пръстите й и се търкулна по пода.
— Това не беше редно, кралю Бруенор! — смъмри го дъщерята на Дел Рой. — Това беше…
Тук тя не издържа повече и се присъедини към веселия смях на спътниците си (макар кикотът на Бидърду подозрително да приличаше на ръмжене). Риджис също прихна, разсмя се и Бруенор, ала само за миг. При цялата комичност на ситуацията, кралят не можеше да забрави, че тези, често пъти забележително непохватни вълшебници, вероятно щяха да бъдат единствената му магическа защита срещу армията на Мрачните.
Мисъл, която съвсем не бе приятна.
Дризт напусна Митрил Хол призори на следващия ден. Предишната нощ бе видял далечен лагерен огън на един от склоновете и знаеше, че край него седи Кати-Бри. Все още не бе опитал да повика Гуенивар и сега отново устоя на желанието да го стори, напомняйки си, че трябва да решава проблемите един по един.
Онзи, с който възнамеряваше да се занимае сега, бе Кати-Бри и по-специално — нейният меч.
Откри я зад един от многобройните завои, в сенките, легнали между два големи скални блока. Намираше се точно под него, върху неголяма равна тераска, която гледаше към обширните, хълмисти земи на изток от Сребърните зали. Слънцето тъкмо се издигаше над хоризонта пред нея и лъчите я обгръщаха така, че скиталецът виждаше само очертанията на тялото й. С изящество и впечатляваща ловкост, тя се упражняваше, описвайки дъга след дъга със своя меч. Дризт приседна на земята и одобрително се загледа в танца й. Сам той й бе показал тези удари и, както винаги, тя ги бе овладяла до съвършенство. Това би могло да бъде неговата собствена сянка, помисли си той, впечатлен от точните й, хармонични движения.
Не я прекъсна, не само защото знаеше колко важно е за нея да се упражнява, а и понеже гледката му доставяше истинско удоволствие.
Най-сетне, след около двадесетина минути, младата жена си пое дъх и се протегна, наслаждавайки се на топлите утринни лъчи.
— Отлично! — поздрави я Дризт и заслиза към нея.
Кати-Бри подскочи от изненада и рязко се обърна, а по лицето й пробягаха чувства на неудобство и раздразнение.
— Трябва да предупреждаваш, когато наблюдаваш така едно момиче — рече вместо поздрав.
— Натъкнах се на теб по случайност — излъга елфът. — Щастлива случайност.
— Забелязах, че гостите от Дългата седловина пристигнаха вчера — каза тя. — Говори ли вече с тях?
Дризт поклати глава:
— Сега те не са важни — обясни той. — Ти си тази, с която трябва да говоря.
„Това май е сериозно“, помисли си Кати-Бри, й се накани да прибере оръжието в ножницата си, но спря, когато видя, че скиталецът й дава знак да не го прави.
— Става въпрос за меча ти — обясни той.
— Казид’еа? — учуди се младата жена.
— Какво? — още по-учудено попита Дризт.
— Така се казва — обясни тя и вдигна острието, което отново бе окъпано в червено сияние. — Казид’еа.
Скиталецът знаеше думата, тя беше на неговия език! Означаваше „сека“ или „посичащия“ и наистина бе подобаващо име за меч, който бе в състояние да среже яка скала. Ала откъде я бе научила Кати-Бри?
— Той сам ми каза — отвърна тя на неизречения му въпрос.
Поуспокоен, Дризт кимна. Всъщност, не беше особено изненадан — и сам бе усетил, че оръжието е надарено със свой собствен разум.
— Казид’еа — повтори той, после откачи Сиянието от кръста си, обърна го и го подаде на Кати-Бри.