Нямаше я вече дръжката, изваяна във формата на глава на еднорог, отишъл си бе и демонският образ, който ефесът приемаше в десницата на Дантраг Баенре. На тяхно място сега се виждаше гладкото, мускулесто тяло на бягаща котка, нещо като умалено копие на Гуенивар. Още по-многозначително бе присъствието на една древна руна — две напълно еднакви планини, символът на Пазителя на тайните, джуджешкия бог Думатоин. Богът на Бруенор и на Кати-Бри.
Скиталецът вдигна оръжието от земята и го задържа в ръка. Този път не усети нито враждебността, нито изгарящото желание, които срещаше досега от страна на Посичащия. В този миг Кати-Бри застана до него и му се усмихна, зарадвана от очевидното й у одобрение за дръжката, която си бе избрала.
Без да каже нищо, Дризт върна Казид’еа на истинския му господар.
Глава 14
Гневът на Лолт
Ивонел Баенре се чувстваше могъща както преди. Лолт се бе завърнала и отново я подкрепяше, а що се отнасяше до К’иорл Одран… е, нещастницата сама си бе изкопала гроба. До този миг Кралицата на паяците се бе отнасяла благосклонно към дом Облодра, въпреки че „жриците“ на дома не се славеха като най-ревностните й следовнички, и дори си позволяваха да говорят за нея с открито презрение. Причината за това благоволение бяха необичайните им психически сили, които интригуваха Лолт така, както плашеха останалите обитатели на Мензоберанзан. Никой от другите родове не искаше да си има неприятности с третия дом, богинята също не очакваше от тях да нападнат К’иорл. Ако някога Мензоберанзан станеше жертва на външен враг (най-вече някое неочаквано нападение от страна на илитидите, които живееха недалече оттам) псионистките умения на Облодра можеха да се окажат повече от полезни.
Ала сега тези времена бяха отминали. К’иорл бе прекрачила една много опасна граница и вече нямаше връщане назад. Със собствените си ръце тя бе убила една матрона — майка и макар само по себе си това да не бе нещо необичайно, повелителката на Облодра го бе сторила с намерението да си присвои властта и на върховна жрица… и то съвсем не в името на Кралицата на паяците.
Матрона Баенре знаеше всичко това, усещаше как волята на Лолт й се разкрива все по-ясно, а силите на богинята отново се завръщат при нея.
— Смутното време отмина — тържествено съобщи тя на своето семейство, когато всички се събраха във величественото светилище, което много скоро щеше да бъде досущ както преди. Тук бе и Мез’Барис Армго — поканена лично от първата матрона, тя седеше на удобен стол в центъра на помещението.
Последните думи на старата Баенре бяха посрещнати с ликуващи възгласи, после Триел поде песен в прослава на Лолт и всички се присъединиха към нея.
— Отмина? — беззвучно попита Мез’Барис, когато първата матрона се върна и седна на стола си, поставен до този на почетната гостенка.
— Смутното време свърши — потвърди Баенре все така на езика на жестовете, тъй като щеше да й бъде невъзможно да надвика гръмката песен.
— Освен за Облодра — отбеляза Мез’Барис, при което събеседницата й се изсмя зловещо.
За никого в Мензоберанзан не бе тайна, че третият дом е изпаднал в сериозна беда. А и как иначе, след като огромните танари и останалите демони, изпратени от Ерту, продължаваха да кръжат около двора им, да се забавляват, като преследват и улавят коболдите, криещи се край Хищния процеп и въодушевено да нападат всеки член на дома, дръзнал да се покаже навън.
— Ще бъде ли помилвана К’иорл? — попита матрона дел’Армго, вдигайки палец нагоре, за да ознаменува края на въпроса си.
Матрона Баенре поклати глава, после едва забележимо кимна по посока на Триел, която даваше тон за все по-пламенни молитви към Кралицата на паяците.
Мез’Барис нервно докосна лицето си, чудейки се откъде ли старата Баенре е толкова сигурна, че ще успее да стори онова, което е намислила. Дали смяташе сама да се разправи с Облодра или имаше намерение да въвлече Барисон дел’Армго в поредния съюз? Не, Мез’Барис изобщо не се съмняваше, че първите два дома лесно ще пречупят съпротивата на Облодра, ала мисълта доброволно да се изправи срещу К’иорл с нейните странни способности, никак не й се нравеше.
Скрит в сенките, спотайващи се покрай стените на светилището, Метил с лекота разбра какво става в ума на матрона дел’Армго и веднага го съобщи на господарката си.