— Такава е волята на Лолт! — остро рече старата Баенре и впери твърд поглед в гостенката си. — К’иорл се отрече от Кралицата на паяците и трябва да бъде наказана за дързостта си.
— От академията, както е обичаят? — с надежда в гласа попита Мез’Барис.
В очите на първата матрона пламна зъл огън.
— От мен! — отсече тя и се обърна на другата страна — ясен знак, че повече няма какво да каже по този въпрос.
Матрона дел’Армго бе достатъчно разумна да не настоява. Вместо това се отпусна в стола си, опитвайки се да осмисли тази неочаквана и доста тревожна информация. Старата Баенре очевидно не възнамеряваше да обедини няколко от по-могъщите родове и заедно да се разправят с Облодра. Не, тя току-що бе обявила лична война на третия дом. Нима наистина вярваше, че може да победи К’иорл? Може би демоните, дори страховитите танари, които бяха призовали преди няколко дни, й се подчиняваха по-безпрекословно, отколкото останалите смятаха? Тази възможност я стресна — ако подозренията й се окажеха верни, какви ли други „наказания“ можеха да очакват от гневливата и амбициозна Ивонел Баенре?
Мез’Барис въздъхна дълбоко и реши засега да не мисли повече за това. Бездруго не можеше да стори кой знае какво, не и докато седеше в светилището на първия дом, обградена от двехилядната им, прекрасно въоръжена и обучена войска. Единственото, което й оставаше, бе да се довери на Баенре.
Не, поправи се тя, не да им се довери. Единственото, което й оставаше, бе да се надява старата матрона да реши, че за бъдещите й планове (каквито и да бяха те) Мез’Барис ще й е по-полезна жива, отколкото мъртва.
Седнала върху светлосиния си летящ диск, матрона Баенре лично водеше шествието, което потегли от двора на дома й и пое по улиците на града, пеейки песни в прослава на Лолт. Войните от Гущеровия отряд, начело с Верг’иньон, се бяха подредили около процесията, само от време на време някой избързваше напред или пък се шмугваше в по-подозрителните сокаци, за да се увери, че пътят е чист.
Подобни предпазни мерки се взимаха винаги, когато старата матрона решеше да излезе, и тя ги смяташе за повече от необходими. Не и този път обаче, каза си тя, този път Ивонел Баенре не се боеше от никого. Единствено Мез’Барис знаеше за този поход, а никой от по-нископоставените родове (бил той сам, или в съюз с други) не би се осмелил да нападне първия дом, освен ако заговорът бе замислен предварително, а плановете — изпипани до последната подробност.
По същото време от другия край на града тръгна още едно шествие, предвождано от дом Баенре. Триел и Громф, заедно с останалите повелителки и повелители от Академията, както и техните ученици, излязоха от школите, в които преподаваха, и също поеха през града. Обикновено именно Академията, тази най-могъща и влиятелна институция на Мрачните, обвиняваше в престъпления срещу Мензоберанзан и налагаше наказание на провинилите се, ала в този случай Триел бе предупредила своите подчинени от Арах-Тинилит, че това е изключение и че от тях се очаква единствено да наблюдават отстрани как гневът на Лолт се стоварва върху съгрешилия дом с цялата си страховита мощ.
Когато двете групи най-сетне се срещнаха, броят им се бе увеличил петкратно. Още щом научиха, че дом Баенре и дом Облодра ще се изправят един срещу друг в битка, в която можеше да има един-единствен оцелял, десетки благородници и войници от всички родове в града се застичаха към Хищния процеп, за да станат свидетели на зрелището, което обещаваше да бъде драматично и ужасяващо.
Когато пристигнаха пред портите на третия дом, войниците на Баенре образуваха защитен полукръг около своята матрона — пазеха я не толкова от К’иорл и семейството й, колкото от тълпата. Във въздуха се носеше оживен шепот, мнозина ръкомахаха разгорещено, използвайки безмълвния език на знаците. Демоните, които лесно се досетиха, че предстои кръвопролитие, възбудено закръжиха наоколо — ту се издигаха високо във въздуха, ту отново се спускаха над двора на Облодра, използвайки своите ново завърнали се магически умения, за да запратят по някоя синьо-бяла светкавица или огнено кълбо срещу обградения дом.
Матрона Баенре даде възможност на множеството да се наслади на тази демонстрация на могъщество, досещайки се, че така ужасът, сковал К’иорл Одран и обреченото й семейство, ще стане още по-вледеняващ. Пък и самата тя искаше да се порадва на момента, да се опие от дъха на страха, стиснал в безпощадните си лапи двора на най-омразния й дом в цял Мензоберанзан.