— Баенре! — умолително изпищя обречената жена.
— Вие се отрекохте от Повелителката на паяците — спокойно отвърна първата матрона. — Дойде моментът да изпитате гнева й.
Земята отново потрепери, когато безмилостната ръка на Лолт се затегна около дома на Облодра. Стената се огъна, после не издържа и рухна под страховитата тежест.
Кулата също започна да се ломи и в отчаянието си дъщерята на К’иорл скочи. Някак си успя да избегне ужасяващото пъплещо нещо и, когато група мрачни войни, между които и Утегентал Армго, се втурнаха към смазаното й тяло, все още бе жива. Патронът на втория дом попречи на останалите бойци да довършат прекършената жена, наведе се и я взе в силните си ръце. Тя го погледна със замъглени от болка очи и дори успя да се усмихне едва-едва, сякаш вярваше, че той бе дошъл да я спаси.
Утегентал се изсмя в лицето й, вдигна я над главата си и я запрати към гърчещото се пипало, право в безпощадната му хватка, там, където допреди миг се издигаше домът й, а сега имаше само огромна купчина отломки и прах.
Ликуващите викове на Мрачните бяха оглушителни, ала дори те бяха погълнати от грохота, с който чудовищното пипало повлече в бездната рухналия дом на Облодра, а с него и всичките му обречени обитатели.
Глава 15
Алчност
Джарлаксъл поклати обръснатата си глава, най-дръзката постъпка, която си бе позволявал някога с матрона Баенре. В този момент, толкова скоро след впечатляващата й демонстрация на могъщество и, като се имаше предвид факта, че тя отново се радваше на пълна подкрепа от страна на Лолт, несъгласието му с плановете й бе повече от опасно.
Триел Баенре изръмжа заплашително, а Берг’иньон затвори очи — никой от тях не би искал полезният наемник да бъде пребит до смърт заради нахалството си. Злата Бладен’Кърст обаче, нетърпеливо облиза устни, предвкусвайки предстоящото удоволствие, и дори сключи пръсти около дръжката на змиеглавия бич, който висеше на кръста й. Ех, само ако майка й се съгласеше…
— Опасявам се, че времето не е подходящо — недвусмислено рече Джарлаксъл.
— Лолт не мисли така — невъзмутимо отвърна старата Баенре, забележително спокойна въпреки безочието му.
— Откъде можем да сме сигурни, че магията ще продължи да действа, както ние очакваме? — не отстъпваше наемникът.
Матроната кимна и останалите с изненада установиха, че тя е доволна, задето Джарлаксъл бе изказал възраженията си на глас. Въпросите му бяха напълно уместни и с тях той всъщност й помагаше да уточни и за себе си подробностите по новия съюз, който бе намислила.
Триел вдигна изпълнен с подозрение поглед към нея. Ако майка й наистина бе получила заповедите си от Лолт, както току-що бе заявила, никога нямаше да позволи на когото и да било да ги подлага на съмнение и дори открито да им се противопоставя. Защо имаше нужда да се убеждава в нещо, в което би трябвало да вярва безрезервно?
— С магията вече всичко е наред — отсече старата матрона и Джарлаксъл бе принуден да се съгласи.
Онова, което достигаше до ушите му (както от шпионите му в града, така и от връзките му извън неговите предели) говореше, че наистина е така.
— Няма да ти е трудно да сформираш нов съюз — отбеляза той. — Не и след зрелищното поваляне на Облодра. Мез’Барис винаги те е подкрепяла, а никоя матрона — майка не би се осмелила дори да намекне, че се бои да те последва.
— Хищният процеп може да побере останките на още не един и два дома — сухо рече Баенре.
— Така е — подсмихна се наемникът. — И наистина, сега е времето за сключване на нови съюзничества, независимо с каква цел.
— Сега е времето да потеглим срещу Митрил Хол — прекъсна го тя с нетърпящ възражения глас. — Време да се надигнем от калта и да донесем невиждани до този ден почести на Кралицата на паяците.
— Понесохме тежки загуби — напомни й той. — Дом Облодра и техните коболди първи щяха да се хвърлят в атака, загивайки в капаните, заложени от джуджетата за нас.
— Коболдите ще бъдат изкарани от скривалищата им в Хищния процеп — увери го матроната.