Неволно Белвар си припомни дълбоката тъга, с която скиталецът му бе разказал за загубата на Уолфгар, един от най-добрите му приятели от Повърхността. Каква ли болка щеше да изпита Дризт сега, зачуди се той, когато Мрачните се канеха да унищожат мястото, където след толкова години най-сетне бе открил своя пристан!
— Трудни решения ни предстоят — разнесе се глас зад Белвар. Той плесна с митрилните си „ръце“ (по-скоро за да проясни мислите си, отколкото заради нещо друго) и се обърна към новодошлия Фърбъл.
Едно от малкото хубави неща, произтекли от тези смутни времена, бе приятелството, зародило се между Белвар и съветника. Като двама от най-старите жители на града те се познаваха (или поне бяха чували един за друг) отдавна, ала едва когато надзирателят, заради обичта си към Дризт, започна да се интересува от света извън Блингденстоун, едва тогава Фърбъл се появи в живота му. Доста различни по характер, двамата се научиха да се допълват взаимно и постепенно истински се сближиха… макар никой да не бе изрекъл и дума за това на глас.
— Решения? — въпросително повтори Белвар.
— Мрачните минаха — отвърна Фърбъл.
— Рано или късно ще се приберат.
Съветникът кимна:
— Несъмнено. Крал Шниктик трябва да реши дали някога ще се връщаме в Блингденстоун.
На Белвар му се стори, че някой току-що го е ударил с мокър парцал. Дали ще се завърнат в Блингденстоун? Разбира се, че ще си идем у дома, искаше му се да изкрещи. Всяка друга възможност изглеждаше нелепа, немислима! Когато няколко мига по-късно се успокои и разсъди трезво, нямаше как да не осъзнае, че Фърбъл е прав. Мрачните щяха да се върнат и ако успееха да превземат Митрил Хол (повече от ясно бе, че именно с тази цел бяха поели към Повърхността), между онова далечно място и Мензоберанзан щяха да бъдат прокарани пътища, минаващи твърде близо до Блингденстоун.
— Мнозина смятат, че трябва да поемем на запад и да си потърсим нова пещера — добави съветникът, а горчивият му тон издаваше колко му е тежко. — Нов Блингденстоун.
— Никога! — отсече Белвар, ала думите му прозвучаха доста неубедително.
— Крал Шниктик ще поиска и твоето мнение по този жизненоважен въпрос — рече Фърбъл. — Помисли добре, Белвар Дисенгалп. Твоят отговор може да реши съдбата на всички ни.
Възцари се мълчание и след малко съветникът кимна отсечено и се накани да си върви.
— Ами Фърбъл? — спря го Белвар, преди да е успял да се отдалечи. — Какво мисли той за всичко това?
Приятелят му бавно се обърна и го погледна право в очите.
— Фърбъл смята, че има само един Блингденстоун — отвърна той с решителност, каквато надзирателят не бе очаквал от него. — Да се махнем, докато Мрачните минават покрай нас, е разумно и правилно. Но никога да не се върнем — това вече не е.
— Някои неща си заслужават да се биеш заради тях — съгласи се Белвар.
— Ада умреш? — подхвърли съветникът и бавно се отдалечи.
Белвар остана сам със своите мисли… мисли за дома, за приятеля му и за надвисналата беда.
Глава 19
Промяна в плановете
Кати-Бри разбра още в мига, в който видя лицето на пратеника, където тревога и жажда за битка се преплитаха в едно. Разбра и хукна по лъкатушещите коридори на Митрил Хол, все по-надълбоко и по-надълбоко. Мина през Подземния град, който сега бе странно утихнал — нямаше я врявата на стотици трудещи се джуджета, не се чуваше неспирният бумтеж на тежките машини, огромните пещи, където преди горяха високи огньове, също тлееха. Мнозина забелязаха трескавия й бяг и се досетиха какво става. Тя знаеше и те също знаеха.
Мрачните бяха дошли.
Стражите, които охраняваха масивната врата, разделяща Залите от непрогледните тунели отвъд, само кимнаха, когато я видяха да се задава и я пропуснаха да мине, без да задават въпроси.
— Стреляй точно, момичето ми! — извика един от тях след нея и макар ужасът да я бе стиснал за гърлото, макар да й се струваше, че се сбъдва най-страшният й кошмар, младата жена неволно се усмихна.
Откри Бруенор и Риджис в една просторна галерия, същата, в която съвсем наскоро бяха разгромили вражеско гоблиново племе. Сега пещерата бе превърната в нещо като команден пункт, мястото, откъдето се ръководеше отбраната на най-дълбоките тунели. Почти всички коридори, които идваха дотук от Подземния мрак, бяха осеяни с безброй капани, напълно сринати или пък строго охранявани, превръщайки я по този начин в едно от най-сигурните места извън самия Митрил Хол.