Тибълдорф, който се намираше най-близо до врага, наведе глава, докато тичаше, и острият шип на шлема му потъна дълбоко в гърдите на един от Мрачните, пробивайки яката ризница, като да бе от хартия.
Вторият елф вдигна двата си меча тъкмо навреме, за да отклони шипа на следващия бесовойн, но преди да успее да се зарадва на малката си победа, под брадичката му се стовари тежък пестник. Митрилната ръкавица, с която бе облечен юмрукът на джуджето, беше покрита с остри ръбове, и само след миг, върху гърлото на Мрачния войн зейна грозна рана. Борейки се да си поеме дъх, един-два пъти той съумя да пробие защитата на противника си, ала драскотините, който му нанесе, се изгубиха сред пороя от удари, посипали се върху него самия.
Единствено третият елф оцеля в това първо нападение и то само защото последният бесовойн се подхлъзна в локвата кръв, останала след мълниеносната победа на Пуент, и се позабави. Това даде възможност на противника му да призове умението си да левитира и да се издигне във въздуха.
Бърз като котка, Мрачният войн се шмугна между гората от надвиснали сталактити и се скри от погледа на неприятелите си.
Пуент се изправи и се отърси от мъртвото тяло, което още висеше, набучено на върха на шлема му.
— Натам! — изрева той и посочи към далечния край на коридора. — Намерете къде свършват тез’ сталактити и застанете на пост! Не бива да оставяме псето да ни се измъкне!
В това време откъм изток се зададоха останалите бойци от Отряда на изкормвачите. Разнесоха се крясъци и подсвирквания, оглушително скърцане на доспехи, дразнещо като стържене на нокът по керамична плоча, отекна из тунела.
— Търсете! — викна Пуент и войниците му начаса вдигнаха глави към тавана, нетърпеливи първи да зърнат изчезналия враг.
От мрака долетя миниатюрна стреличка и се заби в лицето на едно от джуджетата, което обаче, вместо да завие от болка, нададе тържествуващ рев — неприятелят сам се бе издал. Елфът опита да се измъкне, като се обгърна в кълбо магическа тъма, ала беше късно — бесовойните вече знаеха точно къде се намира.
— Ласото! — гръмогласно заповяда Пуент и джуджето до него побърза да откачи топче здраво въже от кръста си.
В единия му край имаше голям клуп и бесовойнът, недоразбрал намеренията на предводителя си, го размаха над главата си, мъчейки се да се прицели възможно най-точно.
Преди да успее да го хвърли, Тибълдорф го сграбчи за ръката и въжето тупна на пода.
— Бесовойнска примка! — поясни той, при което бойците се скупчиха около него, чудейки се какво точно има предвид.
Усмивките им стигнаха почти до ушите, когато видяха Пуент да пъхва крака си в клупа и да го пристяга около глезена си, заявявайки, че за това ласо ще бъдат нужни повече от един чифт ръце.
Изгарящи от нетърпение, джуджетата сграбчиха въжето и въодушевено го задърпаха, ала успяха единствено да съборят Тибълдорф на земята. Постепенцо обаче, поотрезвени от страховитите закани на предводителя си, те съумяха да синхронизират движенията си и не след дълго краката на Пуент се отделиха от пода и той се завъртя във въздуха, описвайки широки кръгове.
Само че въжето не бе достатъчно опънато и той с все сила се удари в стената, при което островърхият му шлем задра в коравата скала, разпръсквайки водопад от искри в мрака.
За щастие, бойците схванаха бързо (особено като се имаше предвид, че бяха прекарали последните няколко седмици, блъскайки главите си в обкована с желязо врата) и много скоро и ритъмът, и дължината на въжето бяха съвършени.
Два пълни кръга, после още два и Пуент политна нагоре. Веднъж озовал се насред сталактитите, той здраво сграбчи един от тях, ала скалата поддаде, откъсна се от тавана и той рухна на земята.
Миг след като се удари в пода, Тибълдорф вече беше на крака.
— Пречка по-малко между нас и Мрачното псе! — щастливо изрева едно от джуджетата и преди зашеметеният Пуент да успее да ги спре, останалите нададоха възторжени викове и отново задърпаха въжето с всичка сила.
Повторният опит завърши със същия болезнен за Тибълдорф резултат, така стана и на третия път. На четвъртия обаче късметът най-сетне им се усмихна — злощастният елф, който нямаше никаква представа какво правят неприятелите му, се престраши да провери какво става и излезе от кълбото мрак, насочвайки се на изток.