Все пак усети приближаването на живото ласо и съумя да се шмугне зад някакъв дълъг и тънък сталактит, но това не му помогна особено — Пуент обгърна скалата с ръце, улови и него в желязната си хватка, при което скалата, бесовойнът и елфът рухнаха на пода. Преди противникът им да успее да се съвземе, половината от бойците на Тибълдорф се нахвърлиха отгоре му и той скоро изгуби съзнание.
Отне им още няколко минути, докато го откопчат от ръцете на полуприпадналия си предводител.
След като завързаха пленника за една тояга и го поставиха върху раменете на двама от другарите си, джуджетата продължиха напред, начело с посъвзелия се Пуент. Още не бяха излезли от тунела, когато войните, изпратени от Тибълдорф да дебнат за появата на левитиращите съгледвачи в края на коридора, на висок глас известиха появата на нови врагове и се приготвиха да се хвърлят в атака.
— Не този! — изкрещя Пуент при вида на самотния мрачен елф, който приближаваше тичешком, ала бойците му вече се бяха втурнали към „нашественика“, готови да го прободат с островърхите си шлемове.
Бърз като котка, елфът отскочи вляво, после вдясно, след което се дръпна назад. Миг след като двете джуджета се блъснаха в стената, огромната пантера влетя в тунела и те най-сетне осъзнаха грешката си.
Без да губи време, Дризт изтича при тях и им помогна да се изправят на крака.
— Бягайте! — прошепна той и кимна към тунела, откъдето бе дошъл и откъдето сега се носеше заплашителният тътен на настъпваща войска.
Недоразбирайки предупреждението му, двамата бесовойни се ухилиха широко и се наканиха да се втурнат натам, но скиталецът ги спря.
— Врагът е прекалено многочислен — обясни той. — Ще си получите така жадуваните битки и то много повече, отколкото предполагате, само че не сега и не тук.
Когато тримата, следвани от Гуенивар, се върнаха при Пуент, шумът от прииждащата противникова армия вече бе станал съвсем ясен.
— Не каза ли, че проклетите елфи се движели тихо? — попита Тибълдорф, докато подтичваше към него.
— Това не са елфи, а коболди и гоблини — отвърна Дризт, при което събеседникът му се закова на място.
— Искаш да кажеш, че бягаме от някакви си смрадливи коболди? — избухна той.
— Хиляди смрадливи коболди — безстрастно поясни скиталецът. — И още незнайно какви чудовища, най-вероятно следвани от хиляди елфи.
— О! — отрони се от устните на Пуент и той изведнъж притихна.
Тъй като прекрасно познаваха коридорите, в които се намираха, Дризт и Изкормвачите с лекота успяваха да поддържат достатъчно голямо разстояние между себе си и своите преследвачи, още повече, че този път скиталецът не се отклоняваше никъде, а ги водеше все на изток, покрай многобройните странични проходи и заложените в тях капани.
— Бягайте! — казваше той на джуджетата, натоварени със задачата да задействат механизмите, които щяха да срутят специално подготвените за това тунели.
Всеки път щом чуеха неочакваната заповед, джуджетата се стъписваха и озадачено се взираха в него.
— Ама те идват! — отбеляза едно от тях, без да разбира какво става — та нали именно заради това бяха изпратени тук!
— Единственото, което ще хванете в капаните си, са коболди — обясни скиталецът, който прекрасно познаваше тактиката на своите събратя. — Бягайте и нека видим дали пък няма да успеем да заловим някой и друг елф.
— Но така няма да има кой да задейства механизмите! — недоумяваха джуджетата, ала лукавата му усмивка бе толкова многозначителна, че те, свикнали да му се доверяват напълно, само свиха рамене и го последваха.
— Къде отиваме? — държеше да знае Пуент.
— Галерията на Тънълт — отвърна Дризт. — Там най-сетне ще си получиш битката.
— Обещания, обещания — промърмори свирепият бесовойн.
Галерията на Тънълт, най-откритата местност в Митрил Хол, в действителност представляваше група от седем пещери, свързани с широки, сводести коридори. Никоя не бе на същата височина като другите, а по подовете им зееха дълбоки пукнатини.
Именно на това място ги очакваше Бруенор заедно с около хиляда от най-добрите войни в Залите. Според първоначалния план, Галерията на Тънълт трябваше да служи като място за свръзка, откъдето да се стига до здравите, макар и не толкова преки тунели след срутването на капаните.