– Мила... – Тя въздъхна, сякаш бях пълна невежа. – Можем да поговорим повече за това в събота.
– Добре. Но няма да променя решението си. – Усетих как по гърба ми пробяга тръпка и се обърнах. Гидиън стоеше точно пред прага на кухнята и ме гледаше. Нахлузил бе анцуга си от предната нощ, косата му все още беше разрошена от съня, а очите – премрежени.
– Трябва да приключвам – казах на майка си. – Ще се видим този уикенд. Обичам те.
– И аз те обичам, Ева. Точно затова искам най-доброто за теб.
Прекратих разговора и оставих телефона си в кухненския кът. Плъзнах се от седалката и се обърнах към Гидиън.
– Добро утро.
– Не си на работа – каза той, гласът му беше по-дрезгав, по-секси от обичайното.
– И ти не си.
– По-късно ли ще отидеш?
– Не. И ти също няма да ходиш. – Отидох при него и обвих ръце около кръста му. Беше още затоплен от леглото. Моята сънена чувствена сбъдната мечта. – Днес ще се скрием тук, шампионе. Само ти и аз, релаксиращи в пижамите си.
Ръката му се стегна около ханша ми, а другата се вдигна и отмести косата от лицето ми.
– Не си ядосана.
– Защо да съм? – Вдигнах се на пръсти и целунах брадичката му. – Ти ядосан ли си ми?
– Не. – Той хвана тила ми в шепа и притисна бузата си към моята. – Радвам се, че си тук.
– Винаги ще бъда. Докато смъртта ни раздели.
– Планираш сватбата.
– Чул си, а? Ако имаш предпочитания, кажи ги сега или замълчи завинаги.
Той остана безмълвен за дълго време – достатъчно, за да разбера, че няма какво да добави.
Наклоних глава, улових устните му и го целунах бързо и сладко.
– Видя ли какво ти оставих до леглото?
– Да, благодаря ти. – Сянка на усмивка докосна устните му Той изглеждаше като мъж, който е бил добре изчукан, което ме изпълни с женска гордост
– Също така те отървах от работа днес, но Араш каза, че ще изпрати някакви документи до нас. Не искаше да ми каже какви са.
– Явно ще трябва да почакаш, за да разбереш.
С върховете на пръстите си погалих веждата му.
– Как се справяш?
Той сви едното си рамо.
– Не знам. Точно сега се чувствам ужасно.
– Нека се върнем към онази баня, която пропусна снощи.
– Ммм, вече се чувствам по-добре.
Преплетох пръсти с неговите и го поведох обратно към спалнята.
– Искам да бъда мъжът на мечтите ти, ангелче – каза той, изненадвайки ме. – Искам това повече от всичко. Погледнах към него.
– Вече изпълни тази част.
Загледах се в договора, поставен пред мен, сърцето ми биеше със замайваща комбинация от любов и възторг. Вдигнах очи от масичката за кафе, докато Гидиън влизаше в стаята; косата му още беше влажна от къпането ни заедно, дългите му крака бяха обути в черно копринено долнище на пижама.
– Купуваш къщата в Аутър Банкс? – попитах го, имах нужда от потвърждението му, въпреки че доказателството беше пред мен. Сексапилната му уста се изви в усмивка.
– Ние купуваме къщата. Съгласихме се, че ще го направим.
– Обсъдихме това. – Договорената цена беше малко смайваща и ме навеждаше на мисълта, че собствениците не са били лесни за убеждаване. А той ги беше помолил да оставят копие на "Гола в смъртта" в къщата заедно с обзавеждането на голямата спалня. Винаги мислеше за всичко.
Гидиън седна на дивана до мен.
– А сега действаме за това.
– В Хамптънс щеше да е по-близо. Или Кънектикът.
– Стига се бързо със самолет. – Той повдигна брадичката ми с пръста си и притисна устни към моите. – Не се тревожи за логистиката – промърмори. – Бяхме щастливи там, на плажа. Още те виждам как ходиш по брега. Помня как те целувах на пристана... как те полагах на онова голямо бяло легло. Изглеждаше като ангел, а онова място за мен беше като Рая.
– Гидиън. – Опрях чело в неговото. Обичах го толкова много. – Къде да подпишем?
Той се отдръпна и прелисти договора, докато намери първия жълт знак "подпишете тук". Погледът му пробяга по масичката за кафе и той се намръщи.
– Къде ми е писалката?
Изправих се.
– Имам една в чантата си.
Като ме хвана за ръката, той ме дръпна да седна обратно.
– Не. Трябва ми моята писалка. Къде е пликът, в който бяха документите?
Видях, че лежи още на пода, между дивана и масата, където го бях пуснала, когато разбрах какво е изпратил Араш. Вдигнах го и осъзнах, че все още тежеше, обърнах го на масата, така че останалото да се изтърколи навън. Върху стъклото изтрака автоматична писалка и една малка снимка падна плавно.