– А, ето – каза той, взе писалката и със замах се подписа върху прекъснатата линия. Докато се подписваше и на останалите страници, аз вдигнах снимката и усетих стягане в гърдите.
Беше снимка на него и баща му на плажа, за който ми беше разказал в Северна Каролина. Той беше малък, може би на четири или пет, малкото му личице беше напълно съсредоточено, докато помагаше на баща си да построи пясъчен замък. Джефри Крос седеше срещу сина си, тъмната му коса се развяваше от океанския бриз, а лицето му беше красиво като на филмова звезда. Беше облечен само по къси бански гащета и демонстрираше тяло, силно напомнящо на това, което Гидиън излагаше на показ днес.
– Еха – изшептях аз, знаех, че ще направя копия на снимката и ще ги поставя в рамки във всеки от апартаментите ни. – Невероятно е.
– Ето. – Той бутна към мен договора с поставената върху него писалка. Оставих снимката и вдигнах писалката, като я обърнах и погледнах гравираното "ГК" върху нея.
– Да не си суеверен или нещо такова?
– Беше на баща ми.
– О! – Погледнах го.
– Той подписваше всичко с нея. Никога не излизаше, без да я затъкне в джоба си. – Той приглади косата си встрани от лицето. – С тази писалка той унищожи името ни.
Сложих ръка на бедрото му.
– А ти го създаваш отново със същата писалка. Разбирам.
Връхчетата на пръстите докоснаха бузата ми, допирът беше нежен и топъл.
– Знаех, че ще разбереш.
15.
– Огромна спалня "за него и нея", класика. – Блеър Аш се усмихваше, докато химикалката му летеше по големия бележник, закрепен на твърда подложка. Погледът му се вдигна и обходи цялостно спалнята на Ева в мезонета, онази, която го бях накарал да обзаведе така, че изцяло да прилича на стаята на жена ми в апартамента ѝ в Горен Уест Сайд.
– Колко голяма промяна търсите? – попита дизайнерът. – Желаете ли да започнем съвсем отначало, или просто искате най-лесната структурална промяна, която ще обедини двете стаи?
Оставих на Ева да отговори. Беше ми трудно да взема участие, като знаех, че нито един от двама ни не искаше истински тази промяна. Домът ни скоро щеше да отразява колко съм повреден и колко зле това влияеше на брака ни. Цялото упражнение ми действаше като нож в стомаха.
Тя ми хвърли един поглед, а после попита:
– Какво точно ще представлява лесният начин?
Аш се усмихна, разкривайки леко кривите си зъби. Беше привлекателен – или поне така ме уверяваше Айрланд – и носеше обичайните си дрехи: скъсани дънки и тениска с блейзер върху нея. Не ми пукаше изобщо за вида му Това, което ме интересуваше, беше талантът му, на който се възхищавах достатъчно, за да го наема да обзаведе както офиса, така и дома ми. Това, което не ми харесваше, бе начинът, по който гледаше жена ми.
– Можем просто да коригираме структурата на голямата баня и да избием извит вход през стената, като така ефективно ще свържем двете стаи чрез банята.
– Точно каквото ни трябва – каза Ева.
– Ясно. Бързо и резултатно е, а и изграждането няма да наруши живота ви толкова много. Или – продължи той – бих могъл да ви покажа някои алтернативи.
– Като например?
Той се премести толкова близо до нея, че рамото му допираше нейното. Аш беше почти толкова рус, колкото и Ева, изглеждаха поразяващо един до друг, когато той наклони глава към нейната.
– Ако работим с площта на всичките три спални и на голямата баня – отвърна той, говореше само на нея, сякаш аз не бях там, – бих могъл да направя кралска спалня, която е еднакво голяма в двете си половини. Двете стаи ще са с еднакъв размер и със съединени кабинети за двама ви... или всекидневна, ако предпочитате.
– О! – Тя прехапа замислено долната си устна за секунда. – Не мога да повярвам, че скицира това толкова бързо.
Той ѝ намигна.
– Моето мото е "бърз и прецизен". Както и да изпълня задачата толкова добре, че да се сетите пак за мен, ако искате да го направите отново.
Облегнах се на стената със скръстени ръце, докато ги гледах. Ева изобщо не се усети, че думите на дизайнера бяха двусмислени. Аз не забелязвах нищо друго.
Телефонът в мезонета иззвъня и главата ѝ се вдигна. Тя ме погледна.
– Сигурно Кари е тук.
– Защо не вдигнеш ти, ангелче – предложих провлечено. – Може би е добре да го посрещнеш ти, да споделиш вълнението си.
– Да! – Тя прокара ръка по рамото ми, докато бързо излезе от стаята, мимолетно докосване, което отекна в мен.
Изправих се и се вторачих върху Аш.
– Флиртуваш с жена ми.
Той рязко се стегна, усмивката изчезна от лицето му.