– Съжалявам. Нямах нищо предвид с това. Просто исках госпожа Трамел да се чувства комфортно.
– Аз ще се тревожа за нея. Ти се тревожи за мен. – Не се и съмнявах, че има съмнения относно конструкцията, която искахме от него да изпълни. Всеки, който я видеше, би се усъмнил. Кой мъж с кръв във вените си и с капка ум в главата би имал съпруга като Ева и би спал не само в различно легло от нея, но и в различна стая.
Ножът в стомаха ми се заби по-дълбоко и се завъртя.
Тъмните му очи станаха безизразни и мрачни.
– Разбира се, господин Крос.
– А сега да видим какво си скицирал дотук.
– Какво мислиш? – попита Ева между хапките пица с пеперони и босилек. Беше се облегнала на кухненския плот и прегънала единия си крак назад във въздуха, избрала бе да остане права от отсрещната страна на мен и Кари.
Обмислих как да отговоря.
– Имам предвид, че идеята за голяма спалня с две огледални страни е прекрасна – продължи тя, попивайки устни с хартиена салфетка, – но ако решим да го направим по лесния начин, ще стане по-бързо. Освен това можем да изградим стената наново един ден, ако искаме да използваме стаята за нещо друго.
– Например за бебешка стая – каза Кари, докато тръскаше смлян червен пипер върху пицата си.
Апетитът ми изчезна и оставих върху хартиената чиния парчето, което ядях. Напоследък яденето на пица вкъщи не ми харесваше особено.
– Или стая за гости – поправи го Ева. – Хареса ми това, което ти обсъди с Блеър за твоя апартамент.
Кари я стрелна с поглед.
– Добре го извъртя.
– Хей, на теб умът ти може да е пълен с бебета, но останалите от нас имат първо да свършат други неща.
Тя казваше точно това, което исках да чуя, но...
Дали Ева имаше същите страхове като мен? Може би ме беше взела за съпруг, защото не можеше да ми устои, но слагаше чертата на това да ме приеме и като баща за децата си. Занесох чинията си до боклука и я хвърлих вътре.
– Имам да проведа няколко обаждания. Ти остани – обърнах се към Кари. – Прекарай време с Ева.
Той кимна.
– Благодаря.
Излязох от кухнята и прекосих всекидневната.
– Е – каза Кари, преди да изляза от обхвата на гласовете им. – Секси дизайнерчето май си пада по мъжа ти, бебчо.
– Не е вярно! – разсмя се Ева. – Ти си побъркан.
– Това е извън съмнение, но тоя Аш почти не те погледна цяла вечер, зяпаше единствено Крос.
Изсумтях. Аш беше схванал посланието ми, което ме увери в интелигентността му. Кари беше свободен да интерпретира това, както му харесва.
– Е, ако си прав – отвърна тя, – трябва да му призная, че има вкус.
Запътих се надолу по коридора и влязох в кабинета си, погледът ми попадна върху колажа на стената със снимки на Ева.
Тя беше единственото нещо, което не можех да затворя дълбоко в ума си. Винаги беше на преден план и тласкаше всичко, което правя.
Седнах на бюрото си и започнах да работя, надявах се да успея да наваксам каквото мога, така че остатъкът от седмицата да не бъде съвсем непродуктивен. Отне ми малко време да вкарам ума си в играта, но когато го направих, усетих облекчение. Разтуха бе да се фокусирам върху проблеми с конкретни решения.
Вече имах напредък, когато чух вик от всекидневната, който ми прозвуча като гласа на Ева. Спрях за момент и се заслушах. За момент всичко беше тихо, след което го чух пак, последван от повишения тон на Кари. Отидох до вратата и я отворих.
– Можеш да говориш с мен, Кари! Каза гневно жена ми. – Можеш да ми кажеш какво става.
– Знаеш какво става, мамка му – отвърна той, а остротата в тона му ме накара да изляза от кабинета си.
– Не знаех, че отново се самонараняваш!
Придвижих се по коридора. Ева и Кари се бяха изправили един срещу друг във всекидневната, двамата приятели се гледаха гневно на разстояние от няколко крачки.
– Това не е твоя работа – каза той, вдигнал високо рамене и с приведена отбранително брадичка. Той ме погледна. – Нито пък твоя.
– Не възразявам – отвърнах аз, въпреки че това не беше съвсем вярно. Начинът, по който Кари се саморазрушаваше, не беше моя работа, но това, че влияеше на Ева, беше.
– Глупости. Това са пълни шибани глупости. – Погледът на Ева се стрелна към мен и тя се обърна, включвайки ме в разговора. После отново погледна към Кари. – Мислех, че разговаряш с доктор Дейвис.
– Кога имам време за това? – присмя ѝ се той, приглаждайки с ръка косата си назад от челото. – Между работата ми и Тат и опитите ми да задържа Трей нямам време дори да спя!
Ева поклати глава.
– Това са оправдания.
– Не ми чети лекция, бебчо – предупреди ме той. – Нямам нужда от твоите глупости точно сега.