– О, господи. – Тя отметна глава назад и погледна към тавана. – Защо, по дяволите, мъжете в живота ми държат да ме изолират, когато се нуждаят от мен най-много?
– Не знам за Крос, но ти вече не си наоколо, когато ми трябваш. Справям се както мога.
Главата ѝ клюмна рязко.
– Това не е честно! Трябва да ми кажеш, когато се нуждаеш от мен. Не съм проклета ясновидка!
Завъртях се на пети и ги оставих да се разберат. Имах собствени проблеми, с които да се справям. Когато Ева беше готова, щеше да дойде при мен и аз щях да я изслушам, като внимавам да не давам прекалено много лично мнение.
Знаех, че няма да иска да чуе, че според мен ще ѝ е по-добре без Кари.
Светлината на ранното утро се спускаше по леглото и улавяше краищата на косите на Ева, докато тя спеше. Меките руси кичури блестяха като излъскано злато, сякаш светеха отвътре. Ръката ѝ лежеше леко свита на възглавницата до красивото ѝ лице, другата беше скътана между гърдите ѝ. Белият чаршаф я покриваше от ханша до бедрото, загорелите ѝ крака се подаваха сред безпорядъка, който бяхме сътворили, преди да заспим.
Не бях мъж, който се поддава на прищевки, но в този момент жена ми приличаше на ангел и вярвах, че наистина е такъв. Насочих фотоапарата към гледката, исках да запазя този неин образ завинаги. Затворът щракна и тя се раздвижи, устните ѝ се разтвориха. Снимах още веднъж, доволен, че съм купил фотоапарат, който може да я пресъздаде.
Клепачите ѝ потрепериха и се отвориха.
– Какво правиш, шампионе? – попита тя, гласът ѝ беше приятно дрезгав, а ирисите – тъмносиви. Оставих апарата на шкафа и се присъединих към нея в леглото.
– Възхищавам ти се.
Устните ѝ се извиха в усмивка.
– Как се чувстваш днес?
– По-добре.
– "По-добре" е чудесно.
Тя се претърколи и се пресегна за ментовите бонбони. Обърна се към мен, ухаеща на канела. Погледът ѝ се плъзна по лицето ми.
– Готов си да се пребориш със света днес, нали?
– Бих предпочел много повече да си остана вкъщи с теб.
Очите ѝ се присвиха.
– Само така казваш. Нямаш търпение да се върнеш към световното господство.
Наведох се и я целунах по върха на носа.
– Познаваш ме толкова добре.
Все още се удивлявах на това колко добре вникваше в същността ми. Чувствах се неспокоен, малко неуверен. Да се разсея с работа, да виждам конкретен прогрес, при който и да е от проектите, които лично следях, би облекчило това. Все пак отбелязах:
– Мога сутринта да работя от вкъщи, а после да прекарам следобеда е теб.
Тя поклати глава.
– Ако искаш да говорим, ще остана вкъщи. Иначе трябва да се връщам на работа.
– Ако работеше с мен, щеше също да можеш да работиш от разстояние.
– Би предпочел да ме притиснеш за това, а? Това ли избираш от двете неща, които споменах?
Претърколих се по гръб и преметнах ръка над очите си. Не ме беше притискала предния ден и знаех, че няма да ме притисне и днес. Или утре. Също като доктор Питърсън щеше да ме изчака търпеливо да ѝ споделя. Но и да знам, че чака, беше достатъчен натиск.
– Няма какво да кажа – промърморих. – Случи се. Сега Крис знае. Да говоря за това, след като вече е свършило, няма да промени нищо.
Усетих я как се обърна към мен.
– Не е важно да говориш за самите случки, а за това как се чувстваш относно тях.
– Не чувствам нищо. Просто... се изненадах. Не обичам изненадите. А сега вече го преодолях.
– Пълни глупости. – Тя се плъзна извън леглото прекалено бързо, за да я хвана. – Ако имаш намерение да ме лъжеш, просто си дръж устата затворена.
Изправих се в леглото и я гледах как заобикаля долната му част, скованите ѝ рамене с нищо не намалиха поразителната ѝ красота.
Нуждата от нея беше като постоянна пулсация в кръвта ми, толкова лесно провокирана от нейния огнен южняшки характер, превръщащ я в неуморно, нетърпеливо жадуване.
Бях чувал хората да казват, че жена ми е също толкова зашеметяваща като майка си, но не бях съгласен. Моника Стантън беше ледена красавица, жена, която излъчваше недостъпност. Ева беше изтъкана от огън и чувственост – беше достъпна, но страстта ѝ можеше да те изпепели.
Скочих от леглото и я пресрещнах, преди да стигне банята, като я хванах за раменете.
– Не мога да се карам с теб точно сега – казах ѝ искрено, взирайки се в помътнелите дълбини на буреносния ѝ поглед. – Ако сме скарани, няма да изкарам деня.
– Тогава не ми казвай, че си го преодолял, когато се бориш да не се разпаднеш!
Изръмжах ядосано.
– Не знам какво да направя в случая. Не виждам как това, че Крис знае, променя нещо.