Брадичката ѝ се повдигна.
– Той се тревожи за теб. Ще му се обадиш ли?
Обърнах глава настрани. При мисълта да видя втория си баща отново стомахът ми се обърна.
– Ще поговоря с него в някакъв момент. Все пак поддържаме общ бизнес.
– Би предпочел да го избегнеш. Кажи ми защо.
Отдръпнах се от нея.
– Няма изведнъж да станем най-добри приятели, Ева. С него почти не се виждахме преди и не виждам причина това да се променя.
– Ядосан ли си му?
– Исусе! Защо, по дяволите, трябва да е моя работа да го карам да се почувства по-добре? – Запътих се към душа.
Тя тръгна след мен.
– Нищо няма да го накара да се почувства по-добре и не мисля, че очаква това от теб. Просто иска да знае, че си влязъл в крачка.
Протегнах ръка в душкабината и завъртях кранчетата.
Ръката ѝ докосна гърба ми.
– Гидиън... не можеш просто да заключиш чувствата си в кутия. Освен ако не искаш експлозии като онази вечер. Или пореден кошмар.
Тъкмо споменаването на повтарящите се кошмари, които имах, ме накара да се обърна гневно към нея.
– През последните две нощи си бяхме съвсем добре!
Ева не се отдръпна пред лицето на яростта ми, както правеха всички останали, което само ме вбеси още повече. А да видя безбройните отражения на голото ѝ тяло в огледалата, не ми помогна.
– Не спа тук във вторник вечер – предизвика ме тя. – А снощи беше толкова изтощен, че се съмнявам да си сънувал каквото и да е.
Тя не знаеше, че една част от нощта бях спал в другата спалня, и не сметнах за нужно да ѝ го спомена.
– Какво искаш да ти кажа?
– Не аз съм важната в случая! Помага, като говориш за нещата, Гидиън. Да кажеш всичко, което имаш ни помага да получим перспектива.
– Перспектива? Имам си предостатъчно от нея. Нямаше как да сбъркам съжалението по лицето на Крис онази вечер. Или по твоето! Не искам никой да ме съжалява, мамка му. Не ми трябва шибаната им вина!
Веждите ѝ се вдигнаха.
– Не знам за Крис, но това, което си видял в мен, не е съжаление, Гидиън. Симпатия, може би, защото знам какво чувстваш. Болка – със сигурност, защото сърцето ми е свързано с твоето. Когато теб те боли, мен също ме боли. Трябва да се научиш да приемаш това, защото те обичам и няма да спра.
Думите ѝ ме разкъсаха. Протегнах се и хванах ръба на плъзгащия се стъклен параван на душкабината. Омекнала, тя се приближи към мен и ме взе в прегръдките си. Главата ми се наведе, попивах я. Миризмата ѝ, усещането за нея. Свободната ми ръка се плъзна около бедрата ѝ, дланта ми обхвана пълната извивка на задника ѝ. Вече не бях мъжът, с когото тя се бе запознала. В някои отношения бях по-силен, а в други – по-слаб. Именно със слабостта се борех. Преди не чувствах нищо. А сега...
– Той не те вижда слаб – промърмори тя, както винаги знаеше какво си мисля. Бузата ѝ лежеше върху сърцето ми. – Никой не би могъл. След това, което си преживял... да бъдеш мъжът, който си днес. Това е сила, миличък. И аз съм впечатлена.
Пръстите ми се впиха в податливата ѝ плът.
– Ти си пристрастна – промърморих. – Влюбена си в мен.
– Разбира се, че съм. Как би могло да е иначе? Ти си невероятен и перфектен...
Изсумтях.
– Перфектен за мен – поправи се тя. – И тъй като ми принадлежиш, това е хубаво нещо.
Дръпнах я назад и я вкарах под душа, заведох я под силните струи гореща вода.
– Чувствам се сякаш това е променило нещата – признах, – но не знам по какъв начин.
– Ще разберем заедно. – Ръцете ѝ пробягаха по раменете и надолу по ръцете ми. – Просто не ме дръж настрани. Спри да се опитваш да ме предпазиш, и то най-вече от себе си!
– Бих могъл да те нараня, ангелче. Не мога да поема никакви рискове.
– Все тая. Мога да те поваля, ако излезеш от контрол, шампионе.
Ако това беше истина, бих се чувствал по-добре.
Смених тактиката, като се надявах да избегна караница, която би разстроила остатъка от деня ми.
– Мислих си за обновленията по мезонета...
– Сменяш темата.
– Казахме всичко по нея. Не е затворена – уточних, – а просто оставена за момент, докато имаме още нещо, което да обсъдим по нея.
Тя ме изгледа.
– Защо се възбуждам, когато ми се направиш на алфа мъжкар?
– Не ми казвай, че има моменти, когато не те възбуждам.
– Боже, ще ми се. Щях да съм по-продуктивно човешко същество.
Отместих мократа коса от челото ѝ.
– Помисли ли за това какво искаш?
– Без значение е, стига да завършва с члена ти вътре в мен.
– Добре е да го знам. Говорех за мезонета.
Тя сви рамене, в очите ѝ светна закачливо веселие.