– Искаш да е по-грубо?
Гидиън го погледна.
– Понякога. Има моменти, когато тя е резервирана. Но мога да я доведа дотам. Тя иска да я доведа дотам, има нужда от това колкото и аз. Трябва да я притисна. Внимателно. Контролирано. А когато нямам този контрол, трябва да се отдръпна.
– Как я притискаш? – попита доктор Питърсън тихо.
– Имам си начини.
Докторът насочи вниманието си към мен.
– Гидиън някога стигал ли е твърде далеч?
Поклатих глава.
– Понякога притесняваш ли се, че може да го направи?
– Не.
Погледът му беше мек изпод навъсените вежди.
– А би трябвало, Ева. И двамата би трябвало да се притеснявате.
Разбърквах на печката зеленчуци и нарязано на кубчета пиле в къри, когато чух входната врата да се отваря. С любопитство изчаках да видя кой ще влезе, надявах се, че Кари се е прибрал вкъщи сам.
– Мирише хубаво – каза той и дойде до барплота да ме гледа. Изглеждаше свеж и небрежен в прекалено голямата бяла тениска с шпиц деколте и шорти цвят каки. От яката му висяха тъмни очила, а двете му китки бяха обвити в широки кафяви кожени гривни, скриващи тънките разрези, които бях видяла предната вечер.
– Има ли достатъчно и за мен? – попита той.
– Само за теб?
Той пусна самонадеяната си усмивка, но видях напрежението около устните му.
– Да.
– Тогава ще има достатъчно, ако налееш виното.
– Имаме сделка.
Той дойде при мен в кухнята и надникна над рамото ми в тенджерата.
– Червено или бяло?
– Това е пилешко.
– Бяло значи. Къде е Крос?
Гледах го как върви към хладилника с вината.
– С инструктора си е, тренира. Как беше денят ти?
Той сви рамене.
– Същите глупости като винаги.
– Кари. – Намалих котлона и се обърнах към него. – Само преди няколко седмици беше толкова щастлив, че си в Ню Йорк и получаваш работа. Сега... си толкова нещастен.
Той извади една бутилка и отново сви рамене.
– Това заслужавам, като се чукам наляво и надясно.
– Съжалявам, че напоследък не бях до теб.
Той ме погледна, докато вземаше отварачката за бутилки.
– Но...?
Поклатих глава.
– Без "но". Съжалявам. Истината е, че имаше компания повечето вечери, когато съм вкъщи, и реших, че затова не говорим толкова много, но това не ме оправдава, че не ти протегнах ръка, знаейки, че преминаваш през труден период.
Кари въздъхна, наведе глава.
– Не беше честно да си изкарвам всичко на теб снощи. Знам, че Крос си има собствени неща, през които минава, и ти се справяш с това.
– Това не значи, че не съм на твое разположение. – Сложих ръка на рамото му. – Когато и да се нуждаеш от мен, просто ми кажи и ще бъда до теб.
Той се обърна рязко и ме притисна в силна прегръдка, изкарвайки ми въздуха. Привързаността свърши останалото, сграбчвайки сърцето ми. Аз също го прегърнах и го погалих по тила с една ръка. Тъмната му коса беше мека като коприна, раменете му бяха твърди като гранит. Сигурно така трябваше да е, за да издържат теглото на стреса, който той носеше в себе си. Вината ме накара да го стисна още по-силно.
– Господи – промърмори той. – Преебах всичко до Ада и обратно.
– Какво става?
Той ме сложи да седна, после се върна към бутилката и я отвори.
– Не знам дали е от хормоните, или не, но в момента Тат е бясна шибана кучка. Нищо не е достатъчно добро. Нищо не я прави щастлива, особено това, че е бременна. Какъв шанс има бедното хлапе с мен за баща и със самовлюбена дива, която го мрази, за майка?
– Може да е момиче – казах аз, като му подадох чашите за вино, извадени от шкафа.
– Исусе. Не го казвай. Паникьосан съм достатъчно и така. – Той напълни значително чашите, плъзна една към мен и отпи голяма глътка от своята. – И се чувствам като задник, задето говоря така за майката на бебето си, но това е истината. Господ да ни е на помощ, това е проклетата истина.
– Сигурна съм, че са просто хормони. Всичко ще улегне и тогава тя ще започне да сияе и ще бъде щастлива. – Отпих една глътка, дяволски се надявах това, което казвам, да се сбъдне. – Вече каза ли на Трей?
Кари поклати глава.
– Той е единственото нормално нещо, което имам в момента. Ако го изгубя, ще изгубя и ума си.
– Остана до теб дотук.
– И ми се налага да се старая за това, Ева. Всеки ден. Никога не съм се старал толкова много. И не говоря за чукането.
– Не съм си го и помисляла. – Извадих две чисти купи от миялната машина, както и лъжици. – Всъщност смятам, че ти си невероятен мъж и всеки би бил щастливец да те има. И съм сигурна, че Трей чувства същото.