Слава богу, че баща ми беше на Западния бряг, което – в зависимост от работния му график – ми даваше поне три часа.
– Не мога. Този уикенд заминавам с Кари за Сан Диего.
– Мисля, че за известно време трябва да отложиш всякакви пътувания. Нужно е да...
– Започни без мен, мамо – прекъснах я аз и погледнах отчаяно към часовника. – Нямам нищо специално предвид.
– Не може...
– Трябва да затварям. Имам работа. Затворих телефона и дръпнах чекмеджето, в което държах мобилния си телефон.
– Здрасти. – Марк Герити се надвеси над преградата на бюрото ми и чаровната му усмивка разкри кривите му зъби. – Готова ли си да започваме?
– Ааа...
Пръстът ми спря, преди да натисне бутона на телефона ми. Разкъсвах се между задължението да свърша това, за което ми плащаха – да работя, – и да направя така, че баща ми да разбере за годежа от мен. При други обстоятелства това изобщо не би представлявало дилема. Обичах работата си прекалено много, за да я рискувам по този начин. Но баща ми беше разстроен, след като забърка онази каша с майка ми, и аз се тревожех за него. Не беше от хората, които приемаха лековато прегрешението да спиш с омъжена жена, дори и когато си влюбен в нея. Прибрах телефона обратно в чекмеджето.
– Разбира се – отвърнах аз, станах от бюрото и грабнах таблета си.
След като се настаних на обичайното си място пред бюрото на Марк, изпратих на татко съобщение от таблета си, в което му казвах, че имам да споделя с него нещо важно и ще му се обадя по обяд.
Това беше най-доброто, което можех да направя в момента. Можех само да се надявам, че ще е достатъчно.
3.
– Само как приказваш!
Оставих слушалката на мястото ѝ и вдигнах поглед към Араш.
– Още ли си тук?
Адвокатът се засмя и се намести по-удобно на дивана в кабинета ми. Гледката по никакъв начин не можеше да се сравни с онази, която жена ми представляваше, неотдавна настанила се на същото място.
– Колко мазен и любезен беше с тъста, впечатлен съм – продължи той. – Предполагам, че Ева също ще бъде. Но ти сигурно разчиташ тъкмо на това за уикенда, а?
Беше абсолютно прав. Когато се срещнех е Ева в Сан Диего, щях да имам нужда от всички точки, които можех да спечеля.
– Тя ще заминава извън града. А ти влизай в конферентната зала, преди останалите да са станали прекалено неспокойни. Ще дойда веднага, щом мога.
Той се изправи.
– Да, чух. Майка ти е тук. Нека сватбената лудост да започне. Щом си свободен този уикенд, какво ще кажеш да се обадя на обичайните заподозрени и да се съберем у нас тази вечер? Доста отдавна не сме го правили, а и ергенските ти дни са преброени. Е, формално погледнато те вече свършиха, но никой друг не знае това.
А той бе обвързан от професионалната тайна между адвоката и неговия клиент.
Трябваше ми само секунда, за да взема решение.
– Добре. В колко часа?
– Около осем.
Кимнах, след това улових погледа на Скот. Той веднага разбра какво исках да му кажа, стана от бюрото си и отиде в приемната.
– Чудесно – ухили се Араш. – Ще се видим на събранието.
През двете минути, в които останах сам, изпратих съобщение на Ангъс относно пътуването ми до Калифорния. Все още имах някои недовършени задачи там и решаването им, докато Ева бе на гости на баща си, ми даваше идеално извинение да замина и аз за Сан Диего. Не че непременно имах нужда от извинение.
– Гидиън.
Майка ми влезе и усетих, че стискам ръцете си в юмруци.
Скот я последва и попита:
– Сигурна ли сте, че не искате да ви донеса нещо, госпожо Видал? Може би кафе? Или вода?
Тя поклати глава.
– Не, благодаря. Няма нужда.
– Както обичате – усмихна се той и излезе, като затвори вратата след себе си.
Натиснах бутона на бюрото си, който контролираше прозрачността на стъклената стена, така че никой от другата ѝ страна да не можеше да види какво става в кабинета. Майка ми приближи към мен, изглеждаше стройна и елегантна в тъмносините си панталони и бяла блуза. Беше прибрала косата си назад в стегнат абаносов кок, открояващ безупречното ѝ лице, което баща ми бе обожавал. Някога и аз го обожавах. Сега ми беше трудно да я гледам.
И тъй като двамата толкова много си приличахме, понякога ми беше трудно да се погледна в огледалото.
– Здравей, майко. Какво те води в града?
Остави чантата си на ръба на бюрото ми.
– Защо Ева носи пръстена ми?
Ако досега в известна степен ми беше приятно да я видя, то в този момент това чувство моментално изчезна.
– Този пръстен е мой. А отговорът на въпроса ти е съвсем очевиден: носи пръстена, защото ѝ го дадох, когато ѝ направих предложение.