– Недей. Моля те. – Погледът му срещна моя. – Опитвам се да мисля реалистично. Не искам да ми замазваш очите.
– Не го правя. Може би това, което ти казвам, не е дълбокомислено, но е истина. – Спрях пред уреда за готвене на ориз на пара. – Гидиън не ми казва какво се случва с него през голяма част от времето. Твърди, че се опитва да ме предпази, но всъщност това, което прави, е да предпазва себе си.
И трябваше да изрека думите на глас, за да ги накарам наистина да попият в съзнанието ми.
– Той се страхува, че колкото повече ми казва, толкова повече причини ще ми даде да го изоставя. Но е точно обратното, Кари. Колкото повече не ми казва, толкова повече чувствам, че той не ми вярва, и това ни вреди. Ти и Трей сте заедно толкова време, колкото и ние с Гидиън. – Протегнах ръка и докоснах рамото му. – Трябва да му кажеш. Ако разбере за бебето по друг начин, а той ще разбере за него, може да не ти прости.
Кари се прегърби над кухненския плот, изведнъж изглеждаше много по-възрастен и толкова уморен.
– Имам чувството, че ако просто имах повече време да овладея ситуацията, бих могъл да се справя с Трей.
– Чакането не помага – казах нежно, докато поставях ориз в купите. – Това е крачка назад.
– А какво друго ми остава? – Гласът му стана суров от гняв. – Вече не се чукам наляво и надясно. Дори монасите свършват по-често от мен.
Аз трепнах, знаех, че Кари е мъж, който илюстрира точно това, за което говореше доктор Питърсън. Когато правеше секс, той можеше да изключи мозъка си ида остави тялото си да го кара да се чувства добре дори само за кратко. И нямаше нужда да мисли или чувства отвъд сетивността. Беше механизъм за справяне, който Кари беше усъвършенствал по времето, когато той бе този, когото чукаха, много преди да е станал достатъчно голям, за да го иска.
– Имаш мен – отвърнах му.
– Бебчо, обичам те, но ти невинаги си това, от което имам нужда, за да се справям.
– Да се самонараняваш и да чукаш всеки, който ти го позволява, също не ти помага да се справяш. И със сигурност не помага на самочувствието ти.
– Все нещо трябва да проработи.
Изсипах къри върху ориза и му подадох купата заедно с една лъжица.
– Да се погрижиш за себе си, ще свърши работа. Да имаш доверие на хората, които обичаш също ще помогне. Да бъдеш искрен с тях и със себе си. Звучи лесно, но и двамата знаем, че не е. И все пак това е единственият начин, Кари.
Той ми отправи бърза тъжна усмивка и взе храната, която му дадох.
– Страх ме е.
– Ето – казах меко, усмихвайки се в отговор. – Това беше искрено. Ще ти помогне ли, ако съм с теб, когато говориш с Трей?
– Да. Ще се чувствам като женчо, че не го правя сам, но да, би ми помогнало.
– Тогава ще бъда там.
Кари ме хвана в прегръдка откъм гърба ми, бузата му се опря в рамото ми.
– Ти наистина си до мен винаги. Обичам те за това.
Протегнах ръка назад и прокарах пръсти през косата му.
– И аз те обичам.
Топлото одеяло се вдигна от кожата ми и ме събуди, а после матракът се премести под тежестта на мъжа, който се плъзна в леглото ми.
– Гидиън.
Със затворени очи се обърнах към него. Вдишах дълбоко и поех аромата на кожата му. Ръцете ми намериха хладното му силно тяло и се плъзнаха по него, придърпвайки го по-близо, за да го стоплят.
Той завладя устата ми с дълбока нетърпелива целувка. Шокът от неговия глад ме събуди напълно; алчността в докосването му накара сърцето ми да запрепуска. Той се плъзна върху мен, сетне надолу; устата му изгаряше зърната ми, после корема ми, после вагината ми.
Поех си рязко въздух и се извих в дъга. Той ближеше клитора ми с упорита концентрация, издигаше ме по-високо, ръцете му се забиваха в бедрата ми, докато се гърчех под камшика на езика му.
Свърших мощно с вик. Той избърса устните си по вътрешната част на бедрото ми и се надигна – съблазнителна застрашителна сянка в тъмната нощ. Качи се отгоре ми и се заби силно в мен.
През собствения си стон чух как той изръмжа името ми, сякаш удоволствието от обладаването ми беше прекалено голямо, за да го понесе. Хванах го за кръста, той стисна чаршафите. Бедрата му се повдигаха и въртяха, докато търкаха онзи великолепен пенис дълбоко и неуморно в мен.
Когато отново се събудих, слънцето беше изгряло, а мястото до мен в леглото беше студено и празно.
17.
На следващата сутрин тъкмо приготвях чаша кафе за Ева, когато смартфонът ми започна да звъни. Оставих сместа от мляко и сметана на плота, прекосих стаята до високия стол, където бях закачил палтото си, и извадих телефона от калъфа.