– Гидиън – започна майка ми и изпъна рамене, – не знам дали съзнаваш в какво се забъркваш, като се обвързваш с нея.
Наложих си да остана с лице към нея. Мразех, когато ме гледаше с такава болка в очите. В сините очи, които толкова приличаха на моите.
– Нямам време за това. Отложих едно важно събрание, за да се видя с теб.
– Нямаше да се налага да идвам в офиса ти, ако отговаряше на обажданията ми или поне от време на време идваше у дома!
Хубавите ѝ розови устни се свиха неодобрително.
– Това не е моят дом.
– Тя те използва, Гидиън.
Взех сакото си.
– Вече сме говорили за това.
Скръсти ръце пред гърдите си като защитна преграда. Много добре познавах майка си, тя едва сега започваше.
– Тя има връзка с онзи певец, Брет Клайн. Знаеше ли това? Освен това не познаваш грозната ѝ страна. Снощи се държа направо отвратително с мен.
– Ще говоря с нея – казах аз, опънах сакото си, като дръпнах бързо реверите му, а след това се отправих към вратата. – Ще ѝ кажа да не си губи времето.
За момент като че ли не знаеше какво да каже.
– Опитвам се да ти помогна.
– Не мислиш ли, че малко късно си се сетила?
Изгледах я така, че тя отстъпи колебливо назад.
– Знам, че смъртта на Джефри беше тежък удар за теб. Тогава на всички ни беше трудно. Опитах се да ти дам...
– Не го прави тук! – срязах я аз, бях бесен, че повдига въпроса за самоубийството на баща ми, докато работех; че изобщо повдига този въпрос. – Дойде, отне ми времето сутринта и ме ядоса. Разбери ме веднъж завинаги. Няма вариант, в който да се противопоставиш на Ева и да излезеш победител.
– Изобщо не ме слушаш!
– Каквото и да кажеш, нищо няма да се промени. Ако Ева искаше парите ми, щях да ѝ дам и последния си цент. Ако искаше друг мъж, щях да я накарам да го забрави.
Ръката ѝ потреперваше, когато я вдигна към косата си и я приглади, макар че всеки блестящ кичур беше на мястото си.
– Искам само най-доброто за теб, а тя започна да се рови в помията и да вади неща, които отдавна сме забравили. Тази връзка не може да бъде здравословна за теб. Тя създава пропаст в семейството ти, която...
– Ние с теб отдавна сме се отчуждили, майко. Ева няма нищо общо с това.
– Не искам да е така!
Приближи се до мен и протегна ръка. Изпод реверите на блузата ѝ се подаваше колие от черни перли, а китката ѝ красеше един покрит със сапфири часовник "Патек Филип". Тя не беше рестартирала живота си, а бе изтрила всичко и го бе преинсталирала отново. И никога не бе погледнала назад.
– Липсваш ми. И те обичам.
– Не е достатъчно.
– Не е честно, Гидиън. Не ми даваш никаква възможност.
– Ако имаш нужда някой да те закара, Ангъс е на твоите услуги – казах аз, хванах дръжката на вратата и спрях. – Повече не идвай тук, майко. Не искам да се карам с теб. Ще бъде най-добре и за двама ни, ако просто стоиш настрана.
Оставих вратата зад гърба си отворена и се отправих към конферентната зала.
– Днес ли направи тази снимка?
Вдигнах поглед към Раул, който стоеше пред бюрото ми. Облечен в семпъл черен костюм, той имаше твърдия и проницателен поглед на човек, който изкарва прехраната си, като вижда и чува всичко.
– Да – отвърна той, – преди не повече от час.
Отново насочих внимание към снимката пред себе си. Трудно ми беше да гледам Ан Лукас. Лисичето ѝ лице с остра брадичка и още по-остър поглед ми навяваше спомени, които бих искал да изтрия от съзнанието си завинаги. Те бяха свързани не само с нея, но и с брат ѝ, с когото доста си приличаха, което ме караше да настръхвам.
– Ева каза, че жената е имала дълга коса – измърморих аз и погледнах снимката на Ан, която все още носеше косата си късо подстригана. Спомням си, че на допир приличаше на пластмаса, острите ѝ намазани с гел връхчета деряха бедрата ми, докато тя поглъщаше члена ми и отчаяно опитваше да го направи достатъчно твърд, за да мога да я изчукам.
Върнах таблета на Раул.
– Разбери коя е била.
– Слушам.
– Ева обади ли ти се?
Той се намръщи.
– Не. – Но извади мобилния си телефон и го провери. – Не – повтори отново.
– Може да изчака, докато излетите за Сан Диего. Иска да откриеш една нейна приятелка.
– Няма проблем. Ще се погрижа за това.
– Погрижи се за нея – казах аз и вперих настойчив поглед в него.
– Не е необходимо да ми го казвате.
– Знам. Благодаря ти.
Излезе от кабинета ми, а аз се отпуснах отново на стола. Имаше няколко жени от миналото ми, които биха могли да направят проблеми на жена ми заради мен. Жените, с които спях, бяха агресивни по природа, с тях винаги трябваше да полагам усилие, за да им се наложа. Ева беше единствената, която бе взела нещата в свои ръце, но на мен това ми се искаше да продължи завинаги.