Пръстите вътре в мен нарастват, удължават се. Тласъците стават бесни, ударите на плът в плът заглушават шума на океана. Чувам грубо, похотливо ръмжене, но не е моето. В мен има член, който ме чука. Боли ме и все пак болката е примесена с перверзно, нежелано удоволствие.
– Продължавай да го лъскаш – казва задъхано той. – Почти на финала си.
В гърдите ми експлодира агония. Ева не е тук. Тя си отиде. Напусна ме.
В гърлото ми се надига бълвоч. Отхвърлям мъжа грубо от себе си, чувам го как се строполява през плъзгащата се врата зад нас, стъклото се чупи. Хю се смее истерично и аз тръгвам към него, намирам го проснат сред блестящите стъкълца, косата му е червена като кръвта му, очите му светят с гнусна, похотлива ненаситност.
– Мислиш, че тя би те пожелала? – присмя ми се той, като стана с мъка на крака. – Ти ѝ каза всичко. Кой би те пожелал след това?
– Да ти го начукам! – Хвърлям се към него и го събарям обратно на земята. Юмрукът ми удря силно лицето му отново и отново. Парчетата стъкло ме пронизват, режат ме, но болката е нищо в сравнение с това, което чувствам вътре в себе си.
Ева си отиде. Знаех, че ще си тръгне, че не бих могъл да я задържа. Знаех това, но се бях надявал. Не можех да се боря с надеждата.
Хю не спира да се смее. Усещам как носът му се чупи. Костта на скулата му, челюстта му. Смехът му преминава в клокочене, но все още е смях.
Ръката ми се засилва да го удари отново...
Ан лежи под мен, лицето ѝ е смазано почти до неузнаваемост. Ужасен от това, което съм сторил, се отдръпвам рязко и трескаво се изправям на крака. Стъклото се врязва дълбоко в петите ми.
Ан се смее, докато пенлива кръв се лее от носа и устата ѝ и тече през дома, който някога беше убежище. Опетнява всичко и това опетняване заличава слънцето, докато единственото, което остава, е кървавата луна...
Събудих се с крясък в гърлото си. Косата и кожата ми бяха подгизнали от пот. Тъмнината ме задушаваше. Потърках силно очи и се претърколих на ръце и колене, ридаейки. Пропълзях към единствената светлина, която можех да видя – слабото сребристо сияние, което беше едничкият ми ориентир. Спалнята. Господи. Сринах се на пода, разтърсван от сълзи. Бях заспал в гардеробната, неспособен да помръдна, след като Ева ме остави; буквално се страхувах да направя крачка в която и да е посока, която ме води към живот без нея. Циферблатът на часовника светеше ярко в тъмната стая.
Беше един през нощта.
Нов ден. И Ева все още я нямаше.
– Рано си дошъл.
Веселият глас на Скот откъсна погледа ми от снимката на Ева на бюрото ми.
– Добро утро – поздравих го, чувствах се сякаш все още съм в кошмар.
Бях дошъл на работа малко след три сутринта, неспособен да заспя повече или да отида при Ева. Исках и бих го направил – нищо не би могло да ме задържи далеч от нея, – но когато проследих къде се намира телефонът ѝ, я намерих в мезонета на Стантън, място, където нямах достъп. Мъката от това да знам, че преднамерено стои далеч от мен, ме разяждаше отвътре като киселина.
Не можех да остана вкъщи и да мина през сутрешния си ритуал на приготвяне за работа без Ева. Беше ми по-лесно да се върна към режим, който често спазвах, преди тя да се появи, когато идвах на работа още преди изгрев, намирайки спокойствие на мястото, където упражнявах пълен контрол.
Но днес нямах никакво спокойствие. Имах само терзанието да знам, че тя вече се намира в същата сграда, в която и аз – толкова близо и все пак по-далеч отвсякога.
– Марк Гарити чакаше на рецепцията, когато дойдох – продължи Скот. – Каза, че сте говорили да се срещнете днес...
Стомахът ми се сви.
– Ще го приема.
Оттласнах се от бюрото си и се изправих. Не бях спирал да мисля за Ева и за предложението, което направих на Марк, опитвах се да анализирам как бих могъл да постъпя различно. Познавах Ева прекалено добре. Ако ѝ бях споделил за Райън Ландън, това нямаше да я накара да напусне "Уотърс Фийлд и Лийман", както фактът, че ѝ казах за Ан, нямаше да я направи по-предпазлива.
Вместо това Ева щеше да се изправи лице в лице с тях, да ръмжи като лъвица, готова да ме защити, и да пропусне да види опасността за самата себе си. Тя си беше такава и я обичах заради това, но също така исках да я защитя, когато ситуацията го изискваше.
– Марк. – Протегнах ръка, когато той влезе, веднага разбрах, че ще каже "да". От него бликаше енергия, а тъмните му очи светеха в очакване.