Вместо да ми става по-лесно, ми беше все по-трудно да я оставя да се отдалечи от мен.
– Хората от "Енвой" са тук – чу се гласът на Скот от микрофона.
– Покани ги да влязат.
Отмятах задачите си за деня, завършвах седмичната си програма и подготвях предстоящата си работа. Трябваше да свърша много неща, преди да се освободя, за да прекарам известно време с Ева. Еднодневният ни меден месец беше прекрасен, но прекалено кратък. Исках да прекарам с нея поне две седмици, за предпочитане месец. Да заминем някъде, където аз да съм далеч от работата и от всякакви други ангажименти, а тя да е само моя, без никой да ни пречи.
Мобилният ми телефон започна да вибрира на бюрото, погледнах го и с изненада видях лицето на сестра ми. По-рано бях изпратил съобщение на Айрланд, за да ѝ кажа за годежа. Отговорът ѝ беше кратък и прост: "Да! Много яко! Поздравления, братле!".
Едва успях да ѝ кажа здравей, преди да ме прекъсне.
– Егати, не можеш да си представиш колко се вълнувам!
– Внимавай как говориш.
– Стига бе, аз съм на седемнайсет, не на седем. Това е страхотно. Винаги съм искала да имам сестра, но си мислех, че ще остарея и ще се пенсионирам, преди вие с Кристофър да спрете да тичате по мацки и да решите да се ожените.
Отпуснах се на стола си.
– Винаги можеш да разчиташ на мен.
– Да, бе! Но знаеш ли, много добре си направил. Ева не е за изпускане.
– Да, знам.
– Благодарение на нея сега мога да ти досаждам. А това е любимият ми момент от деня.
Усетих болка в гърдите си, беше ми необходимо известно време, преди да успея да ѝ отговоря по същия непринуден начин:
– Колкото и странно да ти звучи, на мен това също ми е любимият момент от деня.
– И така би трябвало да бъде – заяви тя и продължи по-тихо: – Чух преди малко какви ги наприказва мама по въпроса. Каза на татко, че е идвала при теб в работата и двамата сте се скарали или нещо подобно. Мисля, че тя просто ревнува. Ще ѝ мине.
– Не се тревожи, всичко е наред.
– Знам. Просто е гадно, че точно днес не успя да си замълчи. Както и да е, исках само да ти кажа, че много се зарадвах на новината.
– Благодаря.
– Но да знаеш, че на сватбата няма да нося цветята. Вече съм прекалено голяма за това. Готова съм обаче да бъда шаферка. Дори да бъда кума или както там се нарича.
– Добре – отвърнах аз с усмивка. – Ще предам на Ева.
Точно затворих телефона, когато Скот ми позвъни по вътрешната линия.
– Госпожица Трамел е тук – съобщи ми той и ме накара да осъзная колко късно е станало. – Искам само да напомня, че след пет минути имате видеоконференция с творческия екип в Калифорния.
Станах от мястото си и видях Ева точно в момента, в който завиваше зад ъгъла. Часове наред можех да я гледам как ходи. Въртеше бедрата си така, че до болка ми се искаше да я изчукам, а вирнатата ѝ брадичка моментално предизвикваше в мен желание да я подчиня.
Исках да стисна с юмрук конската ѝ опашка, да я целуна силно и да се отъркам в нея. Точно както ми се искаше да направя първия път, когато я видях. И всеки път след това.
– Изпрати им материалите по предложението – наредих на Скот. – Кажи им, че ще се включа след малко, а те междувременно да ги прегледат.
– Да, сър.
Жена ми отвори вратата и влезе.
– Ева – започнах аз и се изправих, – как мина денят ти?
Тя заобиколи бюрото ми, дойде до мен и стисна вратовръзката ми. Моментално се възбудих, цялото ми внимание бе насочено към нея.
– Безумно те обичам – каза тя, след това ме придърпа към себе си и впи устни в моите.
Обвих ръка около кръста ѝ, а с другата се опитвах да намеря бутона, контролиращ прозрачността на стъклената стена, като през цялото време се оставях да ме целува така, сякаш бях нейна собственост. Което си беше точно така. Напълно.
Точно от това се нуждаех след тежкия ден – да усещам устните ѝ върху своите и да я гледам как се държеше, все едно ѝ принадлежах. Обърнах се и се подпрях на ръба на бюрото, като я притисках плътно до себе си, след това я придърпах между бедрата си. Бих могъл да кажа, че така я държах по-здраво, но истината е, че коленете ми се огъваха. Целувките ѝ ме караха да се чувствам по този начин. Така, както не се чувствах и след тричасов спаринг с личния си треньор.
Усещах как желанието се надига у мен, поех дълбоко въздух, вдишвайки аромата ѝ, оставих се да бъда опиянен от лекото ухание на парфюма ѝ, както и от предизвикателния аромат, който беше само неин. Устните ѝ, притиснати в моите, бяха меки и влажни, но настойчиви по един много фин начин. Езикът ѝ нежно проникваше в мен и ми се наслаждаваше, дразнеше ме и ме възбуждаше без всякакво усилие.