– Гидиън – тя стисна ръцете ми, – нищо няма да се случи.
– Не се опитвам да ти пробутам извинения – казах аз и прокарах пръст по бузата ѝ. – Нараних те и съжалявам за това.
– Аз също съжалявам. Исках да избегна проблема, а ето какво се случи.
Знаех, че съжаляваше за караницата ни. Виждах го в очите ѝ.
– Учим се в движение. Не може от време на време да не прецакваме нещата. Просто трябва да ми имаш доверие, ангелчето ми.
– Вярвам ти, Гидиън. Именно заради това стигнахме толкова далеч. Но фактът, че ти изобщо можеш да ми причиниш болка, при това съзнателно...
Поклати глава и ми стана ясно как казаното от мен продължаваше да я тормози.
– Очаквах, че ти винаги ще бъдеш човекът, на когото мога да разчитам никога да не ме нарани съзнателно.
Нанесе ми тежък удар, като ми каза, че се съмнява дали може да ми има доверие. Поех удара, а след това ѝ обясних постъпката си така, както само пред нея бих могъл да го направя. Бях готов да ѝ обясня всичко, да разговарям с нея часове наред, да напиша клетва с кръвта си... ако това бе необходимо, за да я накарам да повярва в мен.
– Има разлика между това да направиш нещо съзнателно и нарочно да причиниш някому зло, не си ли съгласна с мен? – попитах аз и обхванах лицето ѝ в ръце. – Обещавам, че никога не бих ти причинил болка само за да те нараня. Не виждаш ли, че и аз съм не по-малко уязвим от теб? Ти също би могла да ме нараниш.
Чертите на лицето ѝ омекнаха и тя стана още по-красива.
– Не бих го направила.
– Но аз го направих. И ти ще трябва да ми простиш.
Тя отстъпи крачка назад.
– Мразя, когато ми заговориш с този тон.
Обзет от чувство за самосъхранение, не си позволих да се усмихна, макар че много ми се искаше.
– Но този тон те кара да се овлажняваш.
Ева ме изгледа ядно през рамо, отиде до прозореца и застана на същото място, на което и аз бях стоял сутринта. Вързаната ѝ на конска опашка коса разкриваше красотата ѝ и не ѝ даваше възможност да прикрива емоциите си. По бузите ѝ запълзя руменина.
Знаеше ли, че когато беше ядосана по този начин, много често си представях как я връзвам? Не за да ѝ попреча да се движи или за да я обуздая, а за да задържа енергията, която трептеше в нея, тази страст към живота, която аз така и не се научих да изпитвам. Тя ми даваше всичко това, отдаваше ми се напълно.
– Не се опитвай да ме контролираш чрез секс, Гидиън – заяви тя с гръб към мен.
– Изобщо не искам да те контролирам.
– Манипулираш ме. Правиш някои неща... изричаш други... само за да предизвикаш в мен определена реакция.
Скръстих ръце, когато си спомних как целуваше Клайн.
– Ти правиш съвсем същото, нали точно това обсъждахме преди малко.
Извърна се е лице към мен.
– На мен ми е позволено. Аз съм жена.
– А – усмихнах се аз, – знаех си.
– Такава загадка си за мен – въздъхна тя и видях как се изпари и остатъкът от неприятното чувство, което изпитваше. – Но ти здравата си ме разучил. Знаеш точно кое копче в кой момент да натиснеш.
– Ако смяташ, че не прекарвам голяма част от времето си всеки ден в опит да те разгадая, значи не обръщаш достатъчно внимание. Помисли добре върху това, докато проведа съвещанието, а после ще си вземем довиждане както трябва.
Седнах на мястото си, а тя ме проследи с поглед. Наместих слушалките си и спрях, защото осъзнах, че Ева ме наблюдава внимателно. Обичаше да го прави. И бе единственият човек, чийто ненаситен глад към мен ме караше да се чувствам добре. Никога не бях проявявал към сексуалния ѝ апетит онази първосигнална защитна реакция, която другите хора провокираха у мен. Караше ме да се чувствам обичан и желан, без изобщо да изпитвам чувството, че съм заплашен.
– Възбуждам се само като те гледам колко делово си настроен – обясни тя, гласът ѝ бе станал леко дрезгав и това веднага отвлече вниманието ми от работата. – Страшно си секси.
Свих сърдито устни.
– Дръж се прилично в следващите петнайсет минути, ангелчето ми.
– И какво толкова забавно има в приличното държание? Освен това ти обичаш да съм лошо момиче. Абсолютно вярно.
– Петнайсет минути – повторих аз. Това бе огромна отстъпка от моя страна, като се има предвид, че бях планирал видеоконференцията да продължи около час.
– Върши си работата – заяви Ева и се наведе над стола ми като модел от плакат, дишайки в ухото ми. – Ще намеря с какво да се забавлявам, докато ти разговаряш по телефона и играеш е милионите си.