– Ето какво ще стане от тук нататък. Ще работите е екипа, който ви изпращам. Ако не спазите и следващия срок, ще назнача някой друг на мястото на Тим.
– Глупости! – изкрещя той. – По дяволите, това си е моето приложение! Не можеш да ми го отнемеш.
Трябваше да действам по-меко и по-тактично, но не можех да го направя, съзнанието ми бе замъглено от животинската нужда да се съвкупявам.
– Прочетете договора по-внимателно. Направете го още тази вечер и утре, след като новият екип пристигне, ще поговорим отново.
След като свърша...
По гръбнака ми преминаха тръпки. Тестисите ми се повдигнаха нагоре. Бях съвсем близо и Ева го знаеше. Бузите ѝ се движеха при силното засмукване, езикът ѝ потрепваше по чувствителната долна част на главичката на пениса ми. Сърцето ми биеше до пръсване, дланите ми бяха потни.
Вперил поглед в половин дузина гневни лица и слушайки протестите в слушалката, бях връхлетян от оргазма, който ме повали със силата на товарен влак. Едва успях да натисна копчето, с което се изключва микрофона, и от гърдите ми се изтръгна стон; изпразних се мощно в ненаситната уста на Ева, която продължаваше да се движи. Тя простена и с две ръце ме изцеди до последна капка, дърпаше и стискаше, а аз продължавах да изливам поток от сперма, който не можех да спра. Усетих как гореща вълна облива лицето ми. Гледах като закован в монитора и се опитвах да се преборя с желанието да затворя очи и да отметна глава, да се освободя и изцяло да се потопя в удоволствието, че съм се изпразнил заради жена си. Че тя бе причината за това.
Когато напрежението постепенно започна да отминава, пуснах косата ѝ и докоснах бузата ѝ с върха на пръстите си.
Включих отново микрофона.
– Администраторът ми ще ви се обади след няколко минути – заявих с дрезгав глас – и ще уговори с вас среща за утре. Надявам се да стигнем до взаимно приемливо решение. До утре.
Изключих компютъра и свалих слушалките.
– Ела тук, ангелчето ми.
Бутнах стола си назад и я измъкнах изпод бюрото, преди тя да успее да го направи сама.
– Ти си абсолютна машина! – възкликна тя, гласът ѝ беше дрезгав като моя, устните – червени и подути. – Не мога да повярвам, че дори не трепна! Как е възможно... О!
Малкото парче дантела, което ѝ служеше за бельо, падна на пода на парчета.
– Харесвах тези бикини! – промълви тя задъхано.
Вдигнах я и поставих голото ѝ дупе върху хладното стъкло, така че членът ми лесно да проникне в нея.
– Това ще ти хареса повече.
– Ангелчето ми.
Ева премигна срещу мен като поспаливо коте, когато излязох от банята до кабинета ми.
– Ммм.
Усмихнах се, когато я видях все още отпусната в стола до бюрото ми.
– Предполагам, че си добре.
– Никога не съм била по-добре. Протегна се и прокара ръка по косата си.
– След това чукане все още не мога да си събера акъла, но иначе съм добре, благодаря, че попита.
– Няма защо.
Отправих се към нея с топла влажна кърпа в ръка.
– Да не би да се опитваш да поставиш рекорд за постигнати най-много оргазми в един ден?
– Това е интересно предложение. Нямам нищо против да пробвам.
Протегна ръка, като че ли искаше да ме спре.
– Стига вече, маниак такъв. Ако решиш да ме чукаш още веднъж, накрая ще се превърна в идиот, на когото му текат лигите от устата.
– Кажи ми, ако промениш решението си.
Коленичих пред нея и разтворих краката ѝ. Напълно обезкосмена и прекрасно розова, катеричката ѝ изглеждаше чудесно. Идеално.
Ева ме гледаше, докато я почиствах, протегна ръка и прекара пръсти през косата ми.
– Не работи прекалено много през уикенда, разбра ли?
– Като че ли има какво друго да правя, когато те няма – промърморих аз.
– Наспи се. Почети някоя книга. Планирай събиране с приятели.
Свих саркастично устни.
– Не съм забравил. Ще поканя момчетата тази вечер.
– Така ли?
Леността изчезна от погледа ѝ. Успях да се отдръпна, преди да затвори краката си.
– Кои момчета?
– Тези, с които искаш да се запознаеш.
– Ти ли ще им се обадиш?
Изправих се.
– Ще се съберем тази вечер.
– И какво ще правите?
– Ще пийнем. Ще се помотаем. Отидох обратно в банята, хвърлих кърпата в коша и измих ръцете си.
Ева ме последва.
– В някой клуб ли ще ходите?
– Може би да, може би не.
Тя се облегна на рамката на вратата и скръсти ръце.
– Някой от тях женен ли е?
– Да – отвърнах и прехвърлих кърпата обратно на поставката. – Аз.
– Само ти ли? А Арнолдо там ли ще бъде?
– Може би. Сигурно.
– Защо ми отговаряш така едносрично?