– А ти защо ме разпитваш?
Зададох ѝ този въпрос, но много добре знаех отговора. Съпругата ми беше ревнива, обсебваща жена. За щастие и на двама ни, това ми харесваше. И то много.
Сви рамене, но жестът ѝ беше отбранителен.
– Просто искам да знам какво ще правиш това е.
– Ако настояваш, ще си остана вкъщи.
– Не те карам да правиш подобно нещо.
Под очите ѝ имаше малко размазан черен грим. Обичах да я разрошвам и да ѝ придавам този вид на току-що изчукана жена. Страшно много ѝ отиваше.
– Хайде тогава, кажи какво искаш.
Тя издаде някакъв отчаян звук.
– Защо отказваш да ми кажеш какво сте замислили с момчетата?
– Защото не знам, Ева. Обикновено се срещаме в дома на някой от нас и пием. Играем карти. Понякога излизаме.
– И сваляте мацки. Група готини секси пичове, излезли да се кефят и да си прекарат добре.
– Няма лошо. А кой каза, че са готини?
Тя ме погледна косо.
– Тръгнали са с теб да свалят мацки. Това означава, че или са достатъчно секси, за да не се загубят напълно в сянката ти, или са твърде самоуверени, за да се безпокоят от това.
Вдигнах лявата си ръка. Кървавочервените рубини на венчалната ми халка заблестяха на светлината. Никога не свалях пръстена от ръката си и не възнамерявах да го правя в бъдеще.
– Помниш ли това?
– Не се тревожа за теб – измърмори тя и отпусна ръце. – Ако чукането днес не ти стига, значи имаш нужда от лекарска помощ.
– И това го казва жената, която не можа да изчака петнайсет минути.
Тя се изплези.
– Ето това ме накара да те изчукам още тук.
– Арнолдо ми няма доверие, Гидиън. Не иска да бъдеш с мен.
– Решението не е негово. Някои от твоите приятели също няма да ме харесат. Знам, че Кари все още се колебае.
– Ами ако Арнолдо каже на останалите какво е отношението му към мен?
– Ангелчето ми. – Отидох до нея и я хванах за бедрата. – Обикновено жените са тези, които споделят чувствата си с приятелки.
– Не говори като сексист.
– Знаеш, че съм прав. Освен това Арнолдо знае как стоят нещата. Преди време и той беше влюбен.
Ева вдигна поглед към мен и ме изгледа с невероятно красивите си очи.
– А вие влюбен ли сте, господин Крос?
– Безвъзвратно.
Мануел Алкоа мина зад гърба ми и ме плесна по рамото.
– Заради теб току-що загубих хиляда долара, Крос.
Облегнах се на кухненския остров, мушнах ръка в джоба на дънките си и стиснах мобилния си телефон. Ева вече летеше към Калифорния и очаквах е нетърпение известие от нея или Раул. Никога не се бях страхувал от пътуване със самолет, нито се бях безпокоил за безопасността на някой друг. До този момент.
– Как така? – попитах аз и отпих от бирата си.
– Мислех, че ти ще си последният, който ще надене брачните окови, а ти се оказа първият – заяви Мануел и поклати глава. – Направо ме уби. Оставих бутилката.
– Искаш да кажеш, че си заложил срещу мен?
– Точно така. Макар че подозирам, че някой е разполагал е вътрешна информация.
Финансовият аналитик присви очи и погледна към Арнолдо Ричи, който стоеше от другата страна на масата. Той само повдигна рамене.
– Ако това може да те утеши – отвърнах, – аз също бих заложил срещу себе си.
Мануел се ухили.
– Латиноамериканките са върхът, приятелю. Пищни, секси. Има какво да ти напълни ръцете и в леглото, и извън него. Горещи. Страстни – продължи да изрежда той. – Добър избор.
– Мануел – извика Араш откъм хола. – Донеси най-после тези лимони.
Наблюдавах как Мануел излиза от кухнята с купа нарязани лимони. Апартаментът на Араш беше модерен и просторен, с прекрасна гледка към Ийст ривър. Най-забележителното нещо в него беше липсата на стени, като изключим тези, които отделяха банята.
Заобиколих покрития с гранитен плот остров и приближих Арнолдо.
– Как си?
– Добре – отвърна той и сведе поглед към кехлибарената течност, която полюшваше в чашата си. – Бих ти задал същия въпрос, но ти изглеждаш страхотно. Радвам се, че е така.
Не исках да си губя времето в празни приказки.
– Ева се тревожи, че си настроен зле към нея.
Той ме погледна.
– Никога не съм се отнасял неуважително към съпругата ти.
– Тя и не твърди подобно нещо.
Арнолдо отпи, спря за момент, за да се наслади на качественото питие, след което го преглътна.
– Доколкото разбирам, ти си, каква е точната дума?... Пленен от тази жена.
– Обсебен съм от нея – подсказах му аз, чудейки се защо просто не говореше на италиански.
– А, да – усмихна се той едва забележимо. – Добре знаеш, че и аз съм преживявал подобно нещо, приятелю. Затова не те съдя.