Издишах шумно и решително, взех телефона и с натискането на един бутон набрах номера на Раул Херера. Въпреки ранния час той отговори веднага, гласът му звучеше съвсем бодро.
– Госпожа Крос и Кари Тейлър ще пътуват днес за Сан Диего – започнах аз и при тази мисъл неволно свих ръка в юмрук.
Не беше необходимо да казвам нищо повече.
– Разбрах.
– Искам до обяд на бюрото ми да има актуална снимка на Ани Лукас, както и подробна справка за това къде е била снощи.
– Ще ги имате най-късно до обяд – потвърди той.
Затворих телефона и вперих поглед в пленителното и красиво лице на Ева. Бях я снимал, без да ме забележи, в момент, в който бе щастлива, и бях твърдо решил да направя така, че до края на живота си да се чувства по същия начин. Но снощи тя беше разстроена, най-вероятно се бе сблъскала случайно с една жена, която навремето използвах. Пътищата ми отдавна не се бяха пресичали с тези на Ани, но ако тя по някакъв начин притесняваше жена ми, щеше отново да се сблъска с мен. Скоро.
Отворих пощата и започнах да преглеждам имейлите си, отговорих набързо на най-неотложните и постепенно напредвах към писмото, което привлече вниманието ми от самото начало.
Почувствах присъствието на Ева още преди да я видя.
Вдигнах глава и пръстите ми забавиха движението си по клавиатурата. Неочаквано появилото се желание успокои напрежението, което изпитвах, когато не бях с нея. Облегнах се назад, за да мога по-добре да се насладя на гледката.
– Станала си рано, ангелчето ми.
Ева стоеше до вратата с ключовете в ръка, русата ѝ коса бе секси разрошена и падаше до раменете, бузите и устните ѝ бяха поруменели от съня, а пищното ѝ тяло беше облечено в потник и шорти. Не носеше сутиен, сочните ѝ гърди образуваха мека извивка под памучната материя. Дребна и с фигура, която караше мъжете да падат на колене, тя често ми напомняше колко различна е от жените, с които бях сниман, преди да се срещна с нея.
– Събудих се и веднага усетих, че ми липсваш – отвърна тя с онзи гърлен глас, който винаги ми действаше възбуждащо. – Кога стана?
– Преди малко. – Бутнах клавиатурата, за да ѝ направя място да седне на бюрото.
Доближи до мен с босите си крака, прелъстявайки ме без каквото и да е усилие. В момента, в който я видях, разбрах, че тя ще ме унищожи. Видях това обещание в очите ѝ и в начина, по който се движеше. Където и да отидеше, мъжете се обръщаха след нея. Желаеха я. Също както я желаех и аз.
Хванах я за китката, когато се приближи, и реших да я придърпам да седне в скута ми. Наведох глава и обхванах с устни зърното на гърдата, започнах да го смуча с дълги силни движения. Чух как пое дълбоко въздух, усетих как тялото ѝ се изви и вътрешно се усмихнах. Можех да правя с нея каквото си поискам. Тя ми беше дала това право. Това бе най-големият подарък, който някога бях получавал.
– Гидиън.
Сложи ръце на главата ми и прокара пръсти през косата ми.
Вече се чувствах безкрайно по-добре.
Вдигнах глава и я целунах, усетих аромата на канела от пастата ѝ за зъби, както и още един, който можеше да бъде единствено неин.
– Хм?
Докосна лицето ми и ме изгледа изпитателно.
– Пак ли имаше кошмар?
Въздъхнах шумно. Винаги успяваше да разбере какво е станало. Не съм сигурен, че някога ще свикна с това. Прокарах палеца си по влажната памучна материя, залепнала за зърното ѝ.
– Бих предпочел да говоря за мокрите сънища, за които ме вдъхновяваш в момента.
– Какъв беше кошмарът ти?
Свих устни, подразнен от настоятелността ѝ.
– Не помня.
– Гидиън...
– Зарежи това, ангелче.
Ева настръхна.
– Искам само да ти помогна.
– Знаеш как да го направиш.
– Сексманиак.
Гушнах я по-силно. Не можах да намеря думите, с които да ѝ обясня какво изпитвах, когато я прегръщах, затова зарових глава в извивката на врата ѝ и вдишах аромата на кожата ѝ, който така много обичах.
– Шампионе.
Нещо в тона ѝ ме накара да застана нащрек. Отдръпнах се бавно и плъзнах поглед по лицето ѝ.
– Кажи ми какво има.
– Става въпрос за Сан Диего... – Сведе поглед и прехапа долната си устна.
Стоях неподвижно в очакване да разбера накъде води този разговор.
– "Сикс-Найнтс" ще бъдат там – изрече тя най-накрая.