Бях сигурен, че Арнолдо ме разбираше. Когато го открих във Флоренция, той се възстановяваше от загубата на една жена, тогава той буквално се давеше в пиене и готвеше като луд, създаваше толкова много шедьоври на кулинарното изкуство, че направо ги раздаваше. Бях силно впечатлен от пълното отчаяние, в което бе изпаднал, и от неспособността му да сподели с някого.
Тогава бях напълно убеден, че никога няма да изпитам подобно нещо. Усещанията ми за живота бяха притъпени, все едно се намирах зад матовата звукоизолирана стъклена врата на кабинета си. Знам, че никога нямаше да мога да обясня на Ева как ми подейства първия път, когато я видях, беше толкова топла, така изпълнена с живот. Цветна експлозия насред черно-белия пейзаж.
– Voglio che sia felice. – Това просто изречение изразяваше цялата същност на проблема: "Искам тя да бъде щастлива".
– Ако щастието ѝ зависи от това, което аз мисля – отвърна ми той на италиански, – значи искаш прекалено много. Никога не бих казал и дума против нея. Докато сте заедно, винаги ще се отнасям към нея с уважението, което изпитвам към теб. Но имам правото на избор какво да мисля за нея, Гидиън.
Погледнах към Араш, който подреждаше чашки за шотове на бара в хола. Като мой адвокат той знаеше както за брака ми, така и за секс записа на Ева, но нито едно от двете не го притесняваше ни най-малко.
– Връзката ни е... сложна – опитах се да обясня аз тихо. – Нараних я не по-малко, отколкото тя мен, а може би и повече.
– Не се изненадвам да чуя това, но въпреки всичко съжалявам – каза Арнолдо и ме изгледа внимателно. – Не можа ли да избереш някоя от другите жени, които те обичаха и не биха ти създали никакви проблеми? Някое удобно украшение, което безпроблемно би се вписало в живота ти?
– Както би казала Ева, какво му е забавното на това? – отвърнах аз, но усмивката изчезна от лицето ми. – Тя ме предизвиква, Арнолдо. Кара ме да виждам нещата... да мисля за тях по начин, по който никога не съм мислил преди. Освен това ме обича. Не като останалите.
Отново се протегнах за телефона.
– Ти не позволи на другите да те обичат.
– Не можех да го направя. Чаках нея.
Лицето му изведнъж стана замислено и аз добавих:
– Не мога да си представя, че твоята Бианка не ти е създавала проблеми.
Той се засмя.
– Така е. Но моят живот е прост. Мога да се справя с някои усложнения.
– А моят живот беше подреден. Сега обаче се превърна в приключение.
Тъмните очи на Арнолдо ме изгледаха сериозно.
– Именно тази нейна необузданост ме тревожи най-много.
– Спри да се тревожиш.
– Ще го кажа само веднъж и никога повече няма да го споменавам. Можеш да се ядосваш на думите ми, но разбери, че ги казвам с цялото си сърце.
Стиснах зъби.
– Кажи какво ти тежи.
– Седях на масата на Ева и Брет Клайн, докато вечеряха. Наблюдавах ги заедно. Между тях има химия също като тази между Бианка и мъжа, заради когото ме напусна. Много ми се иска да вярвам, че Ева няма да обърне внимание на това, но тя вече доказа, че не може да го направи.
Погледнах го право в очите.
– Имаше своите основания за това. Основания, които аз ѝ дадох.
Арнолдо отпи отново.
– Тогава ще се моля да не ѝ даваш повече основания.
– Ей – провикна се Араш, – спрете с този италиански и си довлечете задниците тук.
Арнолдо допря чашата си в бутилката ми, след което отмина. Допих бирата си сам, искаше ми се за момент да обмисля това, което Арнолдо току-що ми беше казал.
След това отидох при останалите.
4.
– Защо се мръщиш, бебчо? – попита Кари. Гласът му беше тих и сънлив от лекарството против повръщане, което бе взел още при излитането на самолета.
Бях вперила поглед във вариантите, които падащото меню предлагаше, и курсорът се чудеше къде да спре, докато се колебаех кой от тях да избера. "Сгодена" или "сложно е"? Тъй като вариантът "омъжена" също бе подходящ реших, че най-добре би било да посоча "всички, изброени по-горе".
Нямаше ли да е забавно да се опитам да обясня избора си? Погледнах към другия край на луксозно обзаведения салон на частния самолет на Гидиън и видях най-добрия си приятел, излегнат върху белия кожен диван и пъхнал ръце под главата си. Беше висок и слаб, изглеждаше прекрасно с вдигнатата нагоре риза и смъкнатите надолу спортни панталони, под които се виждаха идеално оформените му коремни мускули, с помощта на които "Грей айлс" продава дънките, бельото и другите мъжки артикули от колекцията си. Кари нямаше абсолютно никакъв проблем с това да привикне към лукса, осигурен от огромното богатство на Гидиън. Веднага се бе настанил удобно сред елегантната обстановка на свръхмодерния салон. И колкото и да е странно, макар и небрежно облечен изглеждаше съвсем на мястото си сред мебелите от полиран метал и сив орех.