Оставих го да продължи да нарежда. По-добре бе да го направи на десет хиляди метра над земята, отколкото на някое обществено място, където целият свят можеше да го чуе.
Наведе се по-близо към мен, зелените му очи бяха изпълнени с ярост.
– Ще имам бебе и няма да се женя. И знаеш ли защо? Защото съм прекалено прецакан и съм напълно наясно с това. Не трябва да карам някой друг да търпи щуротиите ми. Ако те обичаше, той щеше да мисли единствено за теб и за това кое е най-добро за теб.
– Щастлива съм, че се радваш за мен, Кари. Това означава много. – Думите ми бяха изпълнени със сарказъм, но сами по себе си бяха съвсем честни. Имах приятелки, на които можех да се обадя, за да ми кажат какъв невероятен късмет съм извадила. Кари беше най-добрият ми приятел, защото винаги ми говореше напълно откровено, дори когато отчаяно исках да чуя захаросани приказки.
Но Кари мислеше само за тъмната страна на нещата. Не разбираше колко светлина бе внесъл Гидиън в живота ми. Одобрението и любовта. Сигурността. Гидиън ми беше върнал свободата, живот, който вече не бе изпълнен с ужас. Клетвата, която бях изрекла в замяна, беше най-малката отплата, която можех да му дам.
Насочих отново вниманието си към профила на Гидиън, забелязах, че последният му пост беше един линк към статия за годежа ни. Съмнявам се, че го бе споделил самият той, беше прекалено зает, за да се занимава с подобни неща. Но предполагам, че го бе одобрил. Ако не беше така, то по някакъв друг начин бе показал ясно, че съм достатъчно значима за него, за да се превърна в единствената част от личния му живот, която можеше да бъде споделена в иначе твърде професионалния му профил.
Гидиън се гордееше с мен. Гордееше се, че ще се ожени за мен – една объркана жена, допуснала много грешки в миналото си. Каквото и да си мислеха другите, бях убедена в себе си, че аз съм тази, на която наградата ѝ бе в кърпа вързана.
– По дяволите! – изруга Кари и се отпусна в стола си. – Караш ме да се чувствам като пълен глупак.
– Търколило се гърнето... – измърморих аз и кликнах на линка, за да видя и други снимки на Гидиън. Беше грешка.
Всички снимки, поствани от администратора на страницата му, бяха свързани с бизнеса на Гидиън, но неофициалните, на които бе отбелязан, не бяха. Това бяха цветни снимки на Гидиън, придружен от различни жени. И тази гледка ми подейства като удар. Стомахът ми се сви от ревност.
Господи, изглеждаше страхотно в смокинг. Тъмен и опасен. Първичната красота на лицето му, издяланите като с длето идеални скули и устни, самоуверената стойка и твърде изявената арогантност. Алфа мъжкар в разцвета на силите си.
Знаех, че снимките са стари. Знаех, че жените на тях нямат никаква представа за невероятните му умения в леглото, той имаше твърдо установено правило в това отношение. Но това не попречи да се подразня при вида им.
– Аз ли съм последният, който научава? – попита Кари.
– Ти си единственият – отвърнах аз и хвърлих поглед към Раул. – Поне от моя страна. Гидиън иска да каже на целия свят, но ще го задържим в тайна.
Той ме изгледа внимателно.
– За колко дълго време?
– Завинаги. Що се отнася до всички останали, следващата ни сватба ще бъде първата.
– Изпитваш ли някакви колебания?
Убиваше ме това, че Кари изобщо не се притесняваше, че не бяхме сами. През цялото време болезнено съзнавах, че всяка моя дума и всяко мое действие бяха наблюдавани.
Не че присъствието на Раул повлия по някакъв начин на отговора ми.
– Не. Щастлива съм, че се омъжих за него. Обичам го, Кари.
Бях щастлива, че Гидиън ми принадлежи. Освен това ми липсваше. След като видях снимките, дори още повече.
– Знам, че го обичаш – въздъхна Кари.
Не можах да се въздържа, отворих лаптопа си и изпратих на Гидиън съобщение: "Липсваш ми".
Отговори ми моментално: "Обърни самолета".
Усмихнах се. Съобщението беше съвсем в стила му. И съвсем не в моя. Да губя времето на пилота, горивото... струваше ми се прекалено лекомислено. Нещо повече, това щеше да бъде доказателство колко зависима съм станала от Гидиън. Което щеше да е смъртоносно за връзката ни. Той можеше да има всичко, която жена си пожелае, когато си я пожелае. Ако някога станех прекалено лесно достижима за него, и двамата щяхме да изгубим уважение към личността ми. А не след дълго щях да изгубя и любовта му.
Върнах се обратно към профила си и качих от телефона едно селфи, което си бяхме направили с Гидиън. Реших това да бъде профилната снимка. След това тагнах Гидиън и добавих следния коментар към снимката: "Любовта на живота ми".