Последвалото мълчание беше толкова дълго, че реших, че връзката се е разпаднала.
– Гидиън?
– Трябва да ми кажеш дали се страхуваш от срещата с него.
Отпих притеснено от чашата си. Кафето беше изстинало, но аз и без това не усещах вкуса му.
– Не искам да се караме заради Брет.
– Значи си решила да го избягваш
– Ние с теб имаме достатъчно проблеми да решаваме, така че не е необходимо да замесваме и него. Не заслужава това.
Гидиън отново замълча. Този път изчаках търпеливо.
Когато заговори отново, гласът му беше уверен и решителен.
– Това е нещо, което мога да приема, Ева.
Отпуснах рамене и усетих вътрешно облекчение. И след това, колкото и да е абсурдно, сърцето ми се сви. Спомних си, че веднъж ми бе казал, че може да приеме факта, че обичам друг мъж, стига да принадлежа единствено на него.
Обичаше ме много повече, отколкото държеше на самия себе си. Сърцето ми се късаше, когато виждах как се подценява. Затова ми беше абсолютно невъзможно да се въздържа.
– Ти си всичко за мен – прошепнах аз. – Мисля за теб през цялото време.
– И при мен е така.
– Наистина ли? – сниших още повече глас. – Защото толкова много те желая. И се... ами, възбуждам се. Като че ли съм завладяна от непреодолима потребност да те докосна. Мислите ми се разпиляват и ми трябва известно време да дойда на себе си, но това никак не е лесно. Толкова много пъти ми е идвало да изоставя това, което правя, за да съм с теб.
– Ева...
– Представям си как нахлувам по време на някое от съвещанията ти и веднага се нахвърлям върху теб. Казвала ли съм ти го преди? Когато желанието ми стане непоносимо, имам чувството, че едва ли не започваш да ме дърпаш. – Продължих да говоря забързано, когато чух как той тихо изпъшка. – Оставам без дъх всеки път, когато те видя. Мога да чуя гласа ти, ако затворя очи. Тази сутрин се събудих и за малко да изпадна в паника, защото си толкова далеч от мен. Бих дала абсолютно всичко, за да мога да бъда с теб. Доплака ми се, защото нищо не можех да направя.
– Господи! Ева, моля те...
– Ако трябва да се тревожиш за нещо, Гидиън, то трябва да е за мен. Защото не мога да разсъждавам рационално, когато става въпрос за теб. Луда съм по теб. Буквално. Не мога да си представя бъдещето без теб и това направо ме побърква.
– По дяволите! Никога няма да останеш без мен. Ще остареем един до друг. Ще умрем заедно. Няма да преживея и един ден без теб.
Една сълза се плъзна от крайчеца на окото ми. Изтрих я.
– Трябва да разбереш, че никога няма да ти се наложи да се примиряваш, получавайки само част от вниманието ми. Изобщо не трябва да се примиряваш. Заслужаваш много, много повече. Би могъл да имаш всяка...
– Стига...
Подскочих, когато чух укора в гласа му.
– Никога повече не си и помисляй дори да ми говориш такива неща – сряза ме той, – или, кълна се в бога, ангелчето ми, ще те накажа.
Между нас настъпи неудобно мълчание. Думите, които бях изговорила, продължаваха да се въртят безспирно в съзнанието ми, измъчваше ме мисълта колко жалка мога да бъда. Никога не бях искала да бъда зависима от него, но ето че това вече бе факт.
– Трябва да приключвам – казах аз дрезгаво.
– Не ми затваряй телефона. За бога, Ева, ние сме женени. Обичаме се. В това няма нищо срамно. И какво от това, ако звучи малко налудничаво? Това сме ние. Такива сме си. Трябва да преодолееш тази мисъл. Мрежестата врата изскърца и баща ми излезе на верандата. Погледнах го и казах:
– Татко е тук, Гидиън. Ще поговорим по-късно.
– Ти ме правиш щастлив – каза той с онзи дълбок решителен глас, който използваше, когато вземаше някакво твърдо решение. – Бях забравил какво означава да се чувстваш по този начин. Не подценявай това, което означаваш за мен.
Господи.
– Аз също те обичам – приключих разговора и поставих с трепереща ръка телефона на масата.
Баща ми се настани в другия стол с чаша кафе в ръка. Облякъл бе дълги шорти и тъмнозелена фланелка, но беше бос. Обръснал се беше, а косата му бе все още влажна, крайчетата ѝ се накъдряха, докато съхнеха.
Беше ми баща, но това не ми пречеше да забележа колко невероятно привлекателен изглежда. Поддържаше тялото си в идеална форма и характерът му беше такъв, че винаги се държеше със самочувствие. Разбирах защо майка ми не бе успяла да му устои, когато са се запознали. Изглежда, нищо не се бе променило.
– Чух те да говориш – каза той, без да ме поглежда.