– Не знам какво друго да ти кажа, освен да ти благодаря.
Усмихна се с облекчение и тогава разбрах, че е очаквал от мен да възразя.
– Имам около петдесет хиляди. Знам, че не е много...
Протегнах се и стиснах ръката му.
– Идеално е.
Вече чувах в главата си как майка ми беснее. Щях да се справя с това, когато му дойде времето.
Щеше да си заслужава заради усмивката, която в този момент се изписа по лицето на татко.
– Нищо не се е променило.
Кари спря на тротоара пред бившия център за рехабилитация и свали тъмните си очила. Погледът му се плъзна към входа на спортната зала.
– Толкова ми липсваше това място.
Протегнах ръка и преплетох пръсти в неговите.
– На мен също.
Тръгнахме по пътеката и кимнахме на двойката, която стоеше до вратата и пушеше. След това влязохме вътре и бяхме посрещнати от гледката и шума, съпровождащи баскетболен мач. Два отбора от по трима играчи играеха на един кош, закачаха се и се смееха. От собствен опит знаех, че понякога необичайната приемна на доктор Травис беше единственото място, където човек се чувстваше достатъчно свободен и в безопасност, за да се смее.
Махнахме на играчите и се насочихме право към вратата, на чиято стъклена табела все още бе изписано "треньор". Тя беше открехната и вътре видяхме любимия си човек, излегнал се в един стар стол и подпрял крака на бюрото пред него. Подхвърляше една топка за тенис към стената и ловко я улавяше, докато една пациентка, която познавах отпреди, подръпваше от електронната си цигара и говореше.
– Боже мой! – Кайли се изправи бързо, хубавата ѝ червена уста увисна от учудване и от нея излезе облак пара. – Не знаех, че вие двамата сте се върнали.
Хвърли се към Кари така стремително, че едва успях да пусна ръката му.
Доктор Травис свали краката си от бюрото и се изправи, по добродушното му лице се разля огромна усмивка. Беше облечен в обичайните си панталони цвят каки и риза, кожените сандали на краката и обеците му придаваха леко необичаен вид. Светлокестенявата му коса висеше разчорлена, а очилата в метални рамки стояха накриво върху носа му
– Не очаквах да пристигнете преди три часа – каза той.
– В Ню Йорк вече минава три – отвърна Кари, освобождавайки се от прегръдката на Кайли.
Подозирах, че по някое време Кари беше преспал с хубавата блондинка и тя не го беше забравила толкова лесно, колкото той нея.
Доктор Травис ме прегърна бързо, а след това и Кари. Видях как най-добрият ми приятел затвори очи и за момент положи буза върху рамото му. Усетих парене в очите си, винаги ставаше така, когато виждах Кари щастлив. Доктор Травис беше най-близкото подобие на баща, което той някога бе имал, и знаех колко много го обичаше.
– Вие двамата още ли си пазите гърбовете един на друг там, в Голямата ябълка?
– Разбира се – отвърнах аз.
Кари се обърна към мен и вдигна палец.
– Тя ще се омъжва. А аз ще имам бебе.
Кайли зяпна.
Смушках Кари в ребрата.
– Ох – оплака се той и потри страната си.
Доктор Травис премигна.
– Поздравления. И двамата действате много бързо.
– Така си е – измърмори Кайли. – Колко време мина? Месец?
– Кайли – започна доктор Травис и придърпа стола към бюрото си, – ще ни оставиш ли за минута?
Тя изсумтя и се повлече бавно към вратата.
– Много те бива, докторе, но мисля, че ще ти трябва доста повече време.
– Значи си сгодена?
Кайли дръпна още веднъж от електронната си цигара, вперила поглед в Кари, който скочи над главата на доктор Травис и заби топката в коша. Седяхме на протритите седалки на третия ред от горе надолу, достатъчно далече, за да не чуваме терапевтичния сеанс, който се провеждаше на игрището.
Кари ставаше неспокоен, когато започнеше да говори. Доктор Травис бързо бе разбрал, че трябва да го държи в движение, ако иска той да продължава да говори.
Кайли ме погледна.
– Все си представях, че в края на краищата вие с Кари ще се съберете.
Разсмях се и поклатих глава.
– Между нас няма нищо такова. Никога не е имало.
Тя сви рамене. Очите ѝ имаха цвета на небето над Сан Диего и бяха силно очертани с яркосин молив.
– Отдавна ли познаваш мъжа, за когото ще се жениш?
– Достатъчно дълго.
Доктор Травис изстреля топката, тя се удари в таблото и влезе в коша, след това той разроши приятелски косата на Кари. Погледна към мен и разбрах, че е мой ред.
Станах и се протегнах.
– Ще се видим по-късно – казах на Кайли.