– Успех.
Усмихнах се кисело и заслизах по стълбите, докато стигнах до доктор Травис.
Беше висок приблизително колкото Гидиън, затова спрях, преди да достигна последното стъпало, и така бяхме на почти едно и също равнище.
– Някога мислил ли си да се преместиш в Ню Йорк, докторе?
Той се усмихна с обичайната си крива усмивка.
– Като че ли калифорнийските данъци не са ми достатъчни. Въздъхнах театрално.
– Трябваше да опитам.
Стъпих на игрището до него и той прехвърли ръка през рамото ми.
– Така направи и Кари. Поласкан съм.
Отидохме в кабинета му. Затворих вратата, докато той придърпа един очукан стол, завъртя го и седна наопаки, като отпусна ръце върху облегалката. Това беше само една от странностите му. Седеше на стола пред бюрото си, когато си почиваше, и яхваше стария стол, когато се заловеше за работа.
– Разкажи ми за годеника си – започна той, когато се настаних на обичайното си място на зеления, покрит с изкуствена кожа диван, който се държеше благодарение на лепенките и бе украсен с подписите на бивши и настоящи пациенти.
– Хайде стига – скастрих го аз. – И двамата знаем, че Кари ти е разказал всичко.
Кари винаги започваше сеанса си, като първо разказваше за мен и моя живот. Така постепенно разговорът се завърташе около него.
– А аз знам кой е Гидиън Крос. – Доктор Травис потропваше с крака, но с това никога не създаваше впечатлението, че е неспокоен или нетърпелив. – Искам обаче ти да ми разкажеш за мъжа, за когото ще се омъжиш.
Замислих се за момент, а в това време той седеше тихо, не ме чакаше, само ме наблюдаваше.
– Гидиън е... Господи, той е толкова много неща. Той е сложен. Имаме някои проблеми, върху които трябва да поработим, но ще се справим. В момента по-належащият ми проблем са чувствата, които изпитвам към певеца, с когото... се виждах.
– Брет Клайн?
– Значи си спомняш името му.
– Кари ми го припомни, но не съм забравил разговорите, които имахме за него.
– Ами, да. – Погледнах изумителната си венчална халка и започнах да я въртя около пръста си. – Толкова много обичам Гидиън. Той промени изцяло живота ми. Кара ме да се чувствам красива и ценена. Знам, че всичко стана прекалено бързо, но това е мъжът на живота ми.
Доктор Травис се усмихна.
– Ние с жена ми също се влюбихме от пръв поглед. Бяхме в гимназията, когато се запознахме, но още тогава знаех, че тя е момичето, за което ще се оженя.
Погледът ми се премести върху снимките на жена му на бюрото. Имаше една, на която тя бе по-млада, и една по-скорошна. Самият му кабинет представляваше безкрайна бъркотия от документи, спортни уреди, книги, стари постери на отдавна забравени спортисти, но рамките и стъклата, зад които бяха поставени снимките, бяха безупречно чисти.
– Не мога да разбера защо Брет изобщо има някакво въздействие върху мен. Не че го искам. Не мога да си представя да бъда с някой друг освен Гидиън. В сексуален и във всякакъв друг смисъл. Но не съм безразлична към Брет.
– Защо трябва да си безразлична? – попита той просто. – Той е бил част от живота ти в един повратен за теб момент и краят на връзката ви е представлявал нещо като прозрение за теб.
– Моят... интерес, макар че това не е точната дума, не е някаква носталгия.
– Да, сигурен съм, че не е. Предполагам, че изпитваш известно съжаление. Мислиш си за всички изпуснати възможности. За теб това бе много сексуална връзка, така че е възможно все още да изпитваш някакво привличане, макар да знаеш, че никога не би се върнала при него.
Бях почти сигурна, че е абсолютно прав.
Пръстите му потропваха по облегалката на стола.
– Каза, че годеникът ти е сложен човек и решавате някакви проблеми между вас. Брет беше твърде обикновен. Ти знаеше какво точно можеш да очакваш от него. През последните няколко месеца направи голяма крачка напред: живееш близо до майка си и се сгоди. Може от време на време да ти се иска нещата да са по-прости.
Гледах го втренчено, докато осмислях казаното.
– Как стигна до този извод?
– Практика.
– Не искам да прецакам нещата с Гидиън – казах аз, подтиквана от страх.
– Имаш ли някого, с когото разговаряш в Ню Йорк?
– Ходим на семейна терапия.
Той кимна.
– Това е разумно. И много добре. Той също иска нещата между вас да потръгнат. Знае ли?
За Нейтън?
– Да.
– Гордея се с теб, хлапе.
– Ще се опитам да избягвам Брет, но не знам дали това не означава, че не се справям със същината на проблема. Също като алкохолик, който не пие, но въпреки това си остава алкохолик. Проблемът продължава да съществува, той просто стои далеч от него.