Наведох се напред.
– Не си записвал само Ева и Клайн. Има още десетки други жертви, които не са дали съгласието си. Аз притежавам този бар. По дяволите, притежавам и групата. Не представляваше огромна трудност да открия редовните посетители, както и феновете на бандата, които са били тук, докато си правил незаконни записи в тоалетната.
Виждах как алчността в очите му постепенно започва да гасне и накрая съвсем изчезна.
– Ако беше по-умен – продължих аз, – щеше да се стремиш към дългосрочна печалба, а не към това още на момента да получиш някакви пари. Така че сега ще подпишеш договора, който ще ти дам, и ще си тръгнеш оттук с чек за четвърт милион.
Той се изправи.
– Майната ти! Каза един милион. Такава беше сделката.
– Която ти не прие. – Аз също станах. – Предложението вече не е актуално. И ако продължаваш още дълго да се колебаещ ще оттегля и новото си предложение. Просто ще те съсипя и ще те изпратя в затвора. Достатъчно е да кажа на Ева, че съм се опитал.
Докато се отдалечавах, мушнах флашката в джоба си; там тя моментално прогори дупка, която не можех да пренебрегна. Срещнах погледа на Араш, който седеше на бара и чакаше да му подам знак, че е негов ред да се намеси.
Скочи от високия стол.
– Винаги ми е много приятно да наблюдавам как плашиш някого до смърт – заяви той и се отправи към мястото, което току-що бях освободил, с договора и чека в ръка. Излязох от полумрака на бара и се озовах под яркото слънце на Сан Диего. Ева не искаше да виждам записа, беше ме накарала да ѝ обещая, че няма да го гледам.
Но тя изпитваше някакви чувства към Клайн. Той си оставаше съвсем реална заплаха. Ако ги видех заедно в интимни отношения, може би щях да получа информацията, която ми беше необходима, за да се справя с него.
Беше ли тя така сексуално необуздана с него, както е с мен? Държеше ли се така отчаяно и ненаситно? Можеше ли той да я накара да свърши, както я карах аз? Стиснах очи, за да не виждам образите в съзнанието си, но те не си отиваха.
Спомних си обещанието си, прекосих паркинга и се отправих към колата, която бях наел.
"Не е ли глупаво, че за мен е също толкова вълнуващо да бъда твой приятел, колкото да бъда твоя съпруга?"
Засмях се вътрешно, когато прочетох съобщението на Ева, и отговорих: "За мен е също толкова вълнуващо да бъда твой любовник, колкото да бъда твой съпруг".
"Мили боже... маниак."
Това вече ме накара да се разсмея с глас.
– Какъв беше този звук? – Араш ме погледна над ръба на таблета си, след като се бе разположил удобно на дивана в хотелския си апартамент. – Това да не беше смях, Крос? Наистина ли се смееше? Или може би получаваше сърдечен удар?
Показах му среден пръст.
– Сериозно? – подскочи той. – Показваш ми среден пръст?
– Ева казва, че това е класика.
– Ева е достатъчно готина, за да направи подобно нещо и да ѝ се размине. Ти не си.
Отворих нов прозорец и влязох в профила си в социалната мрежа през лаптопа, свързах го с този на Ева и отбелязах "сгоден", след като с нея вече бяхме "приятели". Докато чаках да потвърди връзката ни, кликнах на нейния профил и се засмях отново, като видях коя снимка беше избрала за профилна. Ева за първи път се появяваше пред света така и го правеше по начин, който даваше да се разбере, че ми принадлежи. Отговорих ѝ, когато видях, че е потвърдила статуса ни. "Сега си и двете."
"Спазвам моята част от сделката." Плъзнах поглед от прозореца със съобщенията към снимката в профила ѝ. Докоснах лицето ѝ с върха на пръстите си и едва устоях на желанието да отида при нея. Беше прекалено рано. Нуждаеше се от всичкото лично пространство, което можех да понеса да ѝ дам.
"Аз също, ангелчето ми."
Залата на казиното не беше нито голяма, нито малка и лесно се пълнеше. За "Сикс-Найнтс" бе по-добре да могат да се похвалят, че всички билети за концерта им са разпродадени, отколкото да изпаднат в неудобната ситуация в залата да има празни места, и то в родния им град. Разбира се, Кристофър бе помислил за това.
Брат ми си разбираше от работата. Въпреки това се бях научил, че не трябва да му казвам подобно нещо. След всяка похвала ставаше още по-голям задник.
Докато залата бавно се изпразваше, аз се отправих към пространството зад сцената. Това не беше моята територия, въпреки че като основен акционер във "Видал рекърдс" имах пропуск, който ми осигуряваше достъп навсякъде. Тук Клайн определено имаше преимущество.
Не можах да се удържа да изчакам до сутринта, макар да знаех, че това бе по-умният ход. Тогава той щеше да е изтощен. Може би щеше да е махмурлия и предимството щеше да е на моя страна.